Реконструкцията на Правителството, т.е. “метлата” на министър-председателя Зоран Заев, се превърна в кърпа за полиране порцелан, вместо да бъде това, което наистина би трябвало да бъде, цялостна реконструкция на Правителство, която би имала смисъл и причина. Списъкът на министри за уволнение бе намален на трима, след като останалите четирима подадоха оставки в резултат на предишни споразумения, или с тях, или с коалиционния партньор в правителството, ДУИ, със заминаване на други позиции или подаване на оставка по-рано (Асаф Адеми, бившият министър на културата подаде оставка два дни след президентските избори)
Бившият вицепремиер по Рамковото споразумение Хазби Лика, бивш функционер в ДУИ, бившите министри на финансите и за местното самоуправление Драган Тевдовски от СДСМ и Сухейл Фазлиу от НДП, освобождаването от тяхната длъжност го оставиха на Парламента.
Такъв резултат можеше да се очаква. Бързо стана ясно, че не може да се говори за метла, ако уволнените заминават на други позиции или отдавна са напуснали, или ако имате смяна на министри, за които все още не е ясно на обществеността защо са сменени (Драган Тевдовски).
Накрая се оказа, че реконструкцията не е необходима (поне не по този начин и с много фанфари), тъй като тези промени можеше да бъдат направени много по-тихо, т.е. чрез тиха реконструкция, което би било политически много по изгодно за властта.
В държава, където емиграцията от икономически причини се увеличава значително, впечатление, което опозицията искаше да наложи, икономиката не расте (а тя расте), нивото на работната сила не е стабилно (както е), а намалява, цените на жилищата не са стабилни, но падат (защото няма кой да купува), износът и общата външна търговия не нарастват (както в Северна Македония расте) и други подобни.
Но, от друга страна, не може да се каже, че е направена реконструкция на Правителството, за да може то да работи по-добре и по-ефективно, а да не се каже каква е причината за смяната на първия човек в такова изключително важно министерство като това на финансите, т.е. пазача на държавната хазна. Това разваля впечатлението за честни намерения, когато предприемате такива стъпка. Освен че се плетат всякакви истории около това – че е бил твърде стиснат с народните пари, което в СДСМ е вероятно „Първороден” грях, защото за същата работа бе обвиняван и последният министър на финансите на СДСМ Никола Поповски през 2006 година, па даже и не харченето на пари по това време (което държеше бюджетния дефицит на нива, за които днес можем само да мечтаем) се посочва като причина за изгубените избори през 2006 година и за идването на Груевски на власт. След това се говори, че отношенията между Тевдовски и вицепремиера Кочо Ангюшев са сериозно нарушени, че Тевдовски не искал да дава пари за този или онзи проект, и какво още не. Разбира се, всичко това бе посрещнато на нож и използвано от опозицията. Подобно както и информацията за ниското ниво на капиталови инвестиции. Освен манипулативните твърдения на Гьорчев, никога не чухме какво се случва с тези инвестиции, т.е. защо са толкова ниски и към какво се пренасочват тези пари.
Тези пропуски, както и самата ненужна реконструкця, представляват спуснат гард на властта и възможност за опозицията да нанесе леки политически удари без много усилия. Във време, когато не е трудно да се разпространяват манипулации, пропаганда и дезинформация, реконструкцята на правителството и не можеше да бъде нищо друго, освен несправедлив дуел, където нападателят (опозицията в този случай) има предимството.
Ако някой е считал, че подобна реконструкция ще получи плюсове в обществеността и че правителството ще може да наложи впечатлението, че ето, премиерът търси отговорност от своите министри и е готов да направи промени, ако смята за необходимо, такова нещо не се случи, нито пък шансовете това да се случи са реалистични.
