Да вземем пет изопачени факта, които бяха разгледани в нашата рубрика „Контраспин”, е малко число като се има предвид случилото се през 2018 година, в която истината се извърташе на едро от всички страни. Под лозунгите „ние не даваме името” или „продадохте името”, се случваше основното изкривяване на истината, т.е. извъртането през 2018 г., и точно след тази тема следва извъртането на това, че справедливостта ще настигне всички от времето на „Груевизма”, пише „Вистиномер“.

Следва избора от пет специфични за 2018 изопачени факти, които бяха разкрити от  „Вистиномер”, подредени в хронологичен ред от началото на годината до края ѝ:

„Добрите” и „лошите” в Парламента не променят привилегиите си

Годината започна с интересната тема за привилегиите на депутатите, които останаха големи през 2018 година, независимо от всички критики преди СДСМ да дойдат на власт за това как депутатите от предишния състав манипулираха съществуващите подзаконови и законови актове и вземаха хиляди евро на името на пътни разходи през годината. Под силен натиск от страна на обществеността, СДСМ трябваше да сложи някакво линия, но това беше направено по такъв начин, че „хем вълкът ще (о)стане сит, хем овцете на брой“.

 

Груевски се оплака на своята съдебна власт!?

Преди актуализирането на името като основна тема в Македония и Договора от Преспа, във фокуса бяха обвинителните актове на Специалната обществена прокуратура. Един от ключовите изкливени факти е обявен от главния актьор от предишния 10-годишен период, който често се нарича режим, а това е бившият премиер Никола Груевски, който представете си, видя заплаха за справедливостта която очаква от съдовете, в лицето на все още нереформираната съдебна система, и нарече целото правосъдие „режимно”.

 

Един милион граждани силно каза “НЕ”, но никой не ги чу

Преспанският договор между Република Македония и Гърция отбеляза лятото, продължи до дълбоката есен, и все още, в друга форма, чрез процеса на приемане на конституционните изменения, той все още е една от основните теми, около която има голени вълнения. Но една точка от този многомесечен процес – Референдумът от 30-ти септември, особено резултатите от него, беше повод за огромно изкривяване на истината, пласирайки тезата, че “народът каза силно не”.

 

Полицията със сигурност има голяма вина за бягството на Груевски

Бягството на осъдения Никола Груевски в Унгария, като да отдръпна фокуса на вниманието от темата с конституционните изменения и въпроса за името, и даде на обществеността нова тема за разговор. Груевски се е уговорил с управляващите – беше тезата на мнозинството от гражданите в този момент, изразена чрез социалните мрежи. Груевски успява да ги надхитри – тезата на друга, по-малка група от граждани, която също беше изразена най-вече чрез социалните медии. Но основният въпрос, който всъщност ще отговори на предходните две противоположни тези, е дали съществува обективна отговорност за бездействието на полицията  в критичния момент, преди и по време на опитите за връчване на наказателна заповед за изтърпяване на наказанието? Управляващите от самото начало казват – ние нямахме повече компетенции, вината е другаде. Това изкривяване на истината е опровергано само с обикновено четене на законовите и подзаконовите актове, свързани с работата на полицията.

Замърсяването е на всички – почистването също трябва да е

Както всяка година след ноември, вечната тема в ефира е замърсяването на въздуха, главно в Скопие, Тетово и Битоля, но тази година много други общини също кандидатстват за много замърсени райони. Тази „вечна тема” в обществото като че ли с магическа пръчка докосна и двете основни политически партии. ВМРО-ДПМНЕ почти не пропускаше ден да обвини СДСМ, че те не правят нищо за здравето на гражданите и почистване на замърсяването, че са донесли „тъмнина” и така нататък. И обратно, тези от СДСМ да не посочат с пръст  към ВМРО-ДПМНЕ с обвинението, че проблема е причинен по време на десетгодишното им владение, защото не са предприели нищо. „Истиномер” разпознава изкривяване на фактите по този въпрос от всички страни.

 

 

Овој напис е изработен во рамките на Проектот за зголемување на отчетноста и одговорноста на политичарите и партиите пред граѓаните, Вистиномер, имплементиран од Метаморфозис. Написот e овозможен со поддршка на американската непрофитна фондација (NED – National Endowment for Democracy) и Балканскиот фонд за демократија, проект на Германскиот Маршалов фонд на САД (BTD – The Balkan Trust for Democracy, a project of the German Marshall Fund of the United States), иницијатива која поддржува демократија, добро владеење и евро-атлантски интеграции во Југо-источна Европа. Содржината на рецензијата е одговорност на авторот и не ги одразува ставовите на Метаморфозис, National Endowment for Democracy, The Balkan Trust for Democracy, проект на Германскиот Маршалов фонд на САД, или нивните партнери.