Красимир Кънев е един от учредителите и настоящ президент на Българския хелзинкски комитет (БХК). Защитил е докторска дисертация в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирал е права на човека в Колумбийския университет в Ню Йорк. Преподава права на човека в СУ „Св. Климент Охридски”, а преподавал е в Пловдивския университет “Паисий хилендарски”, както и в Централноевропейския университет, Университета в Сараево и Университета в Юджийн, щата Орегон.

Бил е член и президент на международни организации, бордове и мисии. Автор и редактор на множество книги и статии в сферата на международното право по правата на човека, социологията на междуетническите отношения, правото и образованието, естетиката и логиката.

Кои са най-многобройните медийни манипулации и дезинформации в България/медиите на български?

– В България има различни медии, които използват различни етични стандарти. Те имат и различни редакционни политики. Поради това е трудно да се обобщи кои са най-честите манипулации и дезинформации в тях. В някои медии, които са отявлено противни на правата на човека, най-често се дезинформира за етническите малцинства, за ЛГБТ хората и по други въпроси, свързани с правата на човека.

Една от най-вирулентните и злонамерени скорошни кампании на манипулация и дезинформация през изтеклата година бе насочена срещу ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Тази кампания бе изначално основана на откровени и умишлено разпространявани лъжи относно съдържанието на конвенцията. Те бяха свързани с разрешаването на еднополовите бракове, осиновяването на деца от еднополови двойки, възможност за избор на биологичния пол и други, нямащи нищо общо с конвенцията идеи. Въпреки това, кампанията се увенча с успех. През юли миналата година Конституционният съд реши, че тя противоречи на основен принцип на българската конституция – за върховенството на правото, поради което не може да бъде ратифицирана. Конституционният съд, който не за пръв път се поддава на манипулации и дезинформации, показа отново липса на капацитет да обсъжда правата на човека.

В миналото едно друго негово решение, това за обявяване противоконституционността на партия “ОМО Илиндан – ПИРИН” бе заклеймено от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По отношение на етническите и религиозните малцинства най-често на мушката на манипулациите и дезинформациите са Ромите, мюсюлманите и македонците. Стереотипите, които се разпространяват за тях са различни, но като цяло те се описват като групи, които са чужди, а някои от тях дори враждебни на българското общество и култура.

Дали България има план за борба с дезинформацията и колко е активен той?

– Българското правителство няма никакъв план за действие за противопоставяне на дезинформацията и манипулацията. Напротив, някои кръгове, които са част от него, са активни разпространители на дезинформация и манипулации. Това се отнася например за партия ВМРО, която е част от управляващата коалиция и която изигра активна роля в разпространяването на лъжите и манипулациите за Истанбулската конвенция.

Има ли осъдителни присъди за разпространение на фалшиви новини или реч на омразата?

-Има няколко присъди за реч на омразата, но те са крайно недостатъчни за мащаба на разпространение на този феномен в българското общество. Някои от присъдите са насочени към роми и мюсюлмани, които са изразявали негативни нагласи към българи. Като цяло, българските правоприлагащи органи са силно пристрастни в прилагането на закона. Той се прилага безкомпромисно към представителите на малцинствата, но речта на омразата, насочена към тях, се толерира. Има ярки случаи на толериране на крайни форми на расистко подстрекателство спрямо роми, мюсюлмани, евреи и други малцинства. Някои от тях предстои да се разгледат от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Дали медийните асоциации са активни в борбата срещу дезинформацията?

– Някои медии са активни в тази насока. Това се отнася главно за Свободна Европа, Дойче Веле, Дневник, Капитал и няколко други по-малки интернет-базирани медии. Тези обаче, които са най-гледани и слушани, са пасивни, а накои от тях дори с охота дават думата на расистки подстрекатели и дезинформатори.

Как е представена Северна Македония в медиите на български език?

-Като цяло, Северна Македония се обсъжда в тесен контекст, свързан с това, което политиците и свързаните с тях медии припознават като български национален интерес. Той най-често се свежда до това, да се заклейми т.нар. “македонизъм” – идеята, че македонците са нещо различно от българите. С малки изключения, по този въпрос в българските медии цари консенсус, че това е “отродителска” идеология, изначално построена върху лъжи и манипулации.

През последните месеци особено интензивно се обсъжда работата на смесената българо-македонска комисия в насока да се отстоява българския произход на исторически личности, общи както за България, така и за Македония. Много малко обаче се обсъжда в българските медии обществения, политически и културен живот в Македония.

Чести ли са дезинформациите за Северна Македония и кои са най-често срещаните?

– Речта на омраза към Северна Македония и към македонците е доста разпространена, включително в тиражни медии. Нейните насоки са разнообразни. Една от най-честите е представянето на македонците като народ, който не се е формирал самостоятелно, а е продукт на социално инженерство – индоктриниране, предприето по решение на Коминтерна. Представянето на “македонизма” като “най-големия музей на Коминтерна” е любима тема на някои български историци и медии, която има многобройни вариации. Друга любима хейтърска тема е тази за македонския език, като български “писан на сръбска пишеща машина”.

Покойният историк Божидар Димитров беше особено изобретателен в хейтърството към Македония и македонците.