Журналистът на портала KoSSev,Иван Митич, и журналистката на портала Kallxo Дорунтина Балиу, информират обществеността на Косово по време на пандемията на коронавируса. Иван от Северна Митровица, Дорунтина от Прищина. Те споделиха своя опит през последните няколко месеца от това какво сътрудничество са имали с институциите, какви са пречките с които се сблъскват, дезинформациите и отговорността на медиите…
Променихте ли и как променихте начина си на работа, публикувахте ли по време на пандемията на коронавируса и въвеждането на ограничителни мерки?
Иван Митич (KoSSev): Пандемията на коронавируса промени ежедневието на хората по цялата планета и по този начин работата на журналистите. Журналистическата професия стана още по-рискована, отколкото преди. Предаването на живо от мястото изискваше повече предпазливост, особено в по-малките помещения, когато на едно събитие присъстваха няколко журналистически екипи, така че мерките за сигурност, като спазване на дистанция, бяха почти невъзможни да бъдат спазени.
От друга страна, веднага след първите регистрирани случаи на коронавируса в Косово, журналистите от нашия портал замениха офисите с домовете си и следователно координацията на дейностите и комуникацията по време на работата бяха трудни. Интервютата в студиото бяха заменени с интервюта в Skype, а по-голямата част от комуникацията с представителите на институциите и други събеседници се осъществяваше по телефона или чрез Интернет.
Дорунтина Балиу (Kallxo): Медиите, подобно на компаниите, претърпяха няколко промени в начина си на работа. Ограничаването на движението не се отнасяше за журналисти, но ние имахме задължение да спазваме защитни мерки. Трябваше да намалим обема работа на вън, за да намалим контакта с други хора. Разликата беше, че в същото време обемът на работата се увеличаваше, тъй като журналистите трябваше да бъдат начело в борбата срещу пандемията, тъй като имаха задължение да информират обществеността. Тъй като това беше нова ситуация, отговорността също беше по-голяма.
Като се има предвид, че на журналистите беше позволено свободно движение по време на докладването във връзка с коронавируса, имате ли проблеми с полицията и институциите, докато упражнявате това право, за да вършите журналистическата работа?
Дорунтина Балиу (Kallxo): Лично аз не съм имала проблеми, нито съм чувала от близките си колеги, че са имали такива проблеми. Имаше само един докладван случай в Северна Митровица, при който един от нашите колеги от KoSSev беше задържан.
Иван Митич (KoSSev): Това, за което ще се говори дълго време през следващите години, когато става въпрос за журналистическите доклади по време на пандемията, със сигурност е арестът на редактора на нашия портал Татяна Лазаревич по време на предаването на живо от място, въпреки факта, че на журналистите в Косово им беше разрешено 24-часово свободно движение. От друга страна, по време на пандемията, когато търсенето на информация беше изключително голямо, често се случваше да останем без отговор от представителите на институциите, а имахме натиск да вършим журналистическата работа.
Трябва да посоча пресконференцията на Кризисния щаб в Косовска Митровица като пример, когато председателят на Временния орган на тази община Александар Спирич помоли нашия портал да не съобщава на живо, защото „ нямаме разрешение за това“ и ни каза че нашият портал не се занимава с борбата с коронавируса, а с „някои въпроси“, които най-много допринасят за „дестабилизация“.
Тези изявления предизвикаха реакции от журналистически асоциации, както и осъждане от ОССЕ, както за арестуването на редактора на портала KoSSev, така и за начина, по който местната власт се отнасяше към журналистите от KoSSev.
Косово имаше една от най-строгите мерки за забрана на движението на гражданите, те знаеха кога да излязат въз основа на предпоследния номер на личната си карта. Имаше ли объркване сред гражданите и как изглеждаше представянето, докато тези мерки бяха в сила?
Иван (KoSSev): След въвеждането на полицейският час от правителството на Косово, който беше в два термина – сутрин и следобед и който не беше в съответствие с полицейският час, въведен от правителството в Белград, в Северно Косово възникна общо объркване. Страницата ни във Фейсбук беше залята със същия въпрос – ” Кои полицейски часове трябва да спазваме, кога ни е позволено да се движим?” Опитахме се да разясним на читателите и да им дадем всички информации, както за мерките от Прищина, така и за тези, които по онова време бяха различни а които бяха представени от местния кризисен щаб в Северно Косово.
Ситуацията стана по-ясна едва след като в средата на април директорът на Офиса на КиМ Марко Джурич обяви, че на гражданите ще им бъде позволено да се движат 90 минути през деня, мярка, предварително обявена от косовското Министерство на здравеопазването.
Дорунтина (Kallxo): Графикът за движение беше наистина сложен. Въпреки това, въз основа на това, което можех да видя и чуя, гражданите бързо свикнаха с новите правила. Ние, като медии, също се опитахме да представим правилата по творчески начин, например чрез платформата „Твоите 90 минути“ („90 minutëshi yt “), където гражданите могат да въведат номера на личната си карта и ще им се показва времето за тяхното движение.
Каква беше комуникацията с институциите през изминалите месеци, отговориха ли на въпросите които сте им изпратили и дали са дали подходящи отговори, информираха ли гражданите по правилния начин?
Дорунтина (Kallxo): В зависимост от искането. Мога да кажа, че комуникацията, свързана с Ковид 19, беше навременна. От друга страна, когато става дума за искания, които не са пряко свързани с коронавируса, имаше забавяния или отхвърляния, под претекст, че няма достатъчно служители с пълно работно време. Това беше главно на общинско ниво, дори в случаите, когато провеждахме изследвания за разходите по спешните поръчки, свързани с Covid 19. Имаше и друг проблем, свързан със сътрудничеството с институциите, особено между мнозинството сръбски общини и централни институции, така че имаше объркване, когато стана дума за статистиката на заразените.
Иван (KoSSev): Поради липсата на официална информация, много граждани, се обърнаха към нашия портал с въпрос “Кога ще се отворят пропускателните пунктове?”. След избухването на първите случаи на коронавирус в централна Сърбия границите бяха затворени, но бяха затворени и пропускателните пунктове към Косово, което предизвика голямо недоволство сред хората, особено тези, които живеят в северната част на Косово. Нашите читатели все още търсят отговора на въпроса „Кога ще бъдат отворени пропускателните пунктове?“, Но за съжаление все още не можем да им ги дадем. От една страна, защото правителството на Косово ще решава дали да отвори пропускателните пунктове през юни, а от друга страна, няма официално потвърждение от страна на Белград, че пропускателните пунктове са отворени, въпреки че според показанията на гражданите, ситуацията на място е различна.
Когато говоря че представителите на институциите не отговориха на нашите въпроси, трябва да се върна на конференцията на Кризисния щаб в Косовска Митровица, когато председателят на Временния орган на Косовска Митровица на въпроса дали е възможно магазините да бъдат затворени през Великден, той пожела на гражданите честит празник, а когато въпросът беше повторен, той отговори, че пресконференцията е приключила.
Правителството на Косово падна на фона на “извънредното положение” и първоначално заяви, че забраната за движение е неконституционна и че гражданите не трябва да я спазват. Тази политическа криза доведе ли до объркване сред гражданите за това как трябва да се държат по време на пандемията?
Иван (KoSSev): Гражданите на Северно Косово бяха разкъсани между Белград и Прищина. Призивът, отправен от косовския президент Хашим Тачи след първите мерки за ограничаване на движението в два термина от косовското правителство, не бяха последвани, само допълнително усложни ситуацията. Въпреки че мерките на правителството на Косово засегнаха цялата територия на Косово, гражданите на северно Косово все пак се обърнаха към кризисния щаб в своите общини и изчакаха да обявят кои мерки ще бъдат приложени и с течение на времето те станаха все по-съобразени с мерките на Прищина.
Дорунтина ( Kallxo): Мисля, че политическата криза със сигурност допринася за общественото разочарование и объркване по време на първите месеци на епидемията..
С коронавируса дойдоха и много фалшиви новини и дезинформации в световните медии. Забелязали ли сте фалшиви новини в косовските медии през този период?
Дорунтина (Kallxo): Да, имаше фалшиви новини по време на пандемията. Много от тях бяха представени на платформата за проверка на фактите “Krypometër ” в рамките на портала KALLXO.com. Някои от тях също се позоваваха на съобщения за първите случаи на зараза, когато все още нямаше случай на Косово.
KRYPOMETËR е платформа за проверка на факти, създадена в края на 2016 г. и е единствената платформа в Косово, която е сертифицирана от Международната мрежа за установяване на факти (IFCN). Оттогава са публикувани повече от 400 статии за проверка на фактите. KRYPOMETËR проверява публични изявления в няколко категории: лъжи, полуистини и обещания, за да бъдат проверени в бъдеще. Публикувахме и много статии за проверка на фактите за фалшиви новини или дезинформация в местните и чуждестранните медии. Това е обикновена платформа, която позволява на гражданите да видят дали политиците и служителите са спазили думата си, дали са променили мнението си и да идентифицират фалшиви новини
Иван (KoSSev): От началото на пандемията, разбира се, имаше много дезинформации и препоръки, които не бяха в съответствие с професията, но и изявления на членове на медицинската общност – „че вирусът съществува само във Facebook“ и посъветваха жените в средата на пандемията „да отидат да пазаруват в Милано“. Мисля, че препоръките на кризисния щаб бяха по-силни от конспиративните теории за 5G мрежата, за лечение на коронавируса с чесън и други подобни.
Как гражданите могат да разпознаят фалшиви новини, дезинформация? Какво бихте ги посъветвали да имат предвид, докато четат новините?
Иван (KoSSev): Когато гражданите четат новините, те често забравят да проверят източника, т.е. на какво се позовава журналистът, който е написал новината. Някои четат само заглавията в таблоидите, които често са много фантастични и могат да бъдат частично или напълно неточни и неподдържани от самия текст. В същото време читателите често се спират само на една медия, не се опитват да проверят дали други медии имат достъп до същата информация, която е едно от основните правила в журналистиката. Със сигурност помага, когато имате знания за медията, в който сте намерили новината, т.е. дали е известна с разпространението на фалшиви новини.
Дорунтина ( Kallxo): Медийната грамотност смятам, че играе голяма роля в общественото образование, свързано с дезинформациите. Мисля, че преди всичко е важно да проверите източниците (кой е публикувал новината, дали е медия, има ли адрес, има ли новина автор, човек, име?). Важно е също да видим кой е цитиран в статията, дали е това мнение, което се продава като новина? Мисля, че това са въпроси, които трябва да се имат предвид, наред с други неща.
Какво става с медиите, те имат ли отговорност да публикуват такова съдържание и какво трябва да правят медиите и журналистите по тази тема?
Иван (KoSSev): Журналиста има отговорноста за написаното и е още по-голяма във време на пандемия. Свидетели сме, че личните данни на заразените или хората, които са били в карантинните зони, са публикувани в медиите и това със сигурност е безотговорна журналистика. Лош пример за журналистическата професия е публикацията на обществената медия на Косово в албански, RTK, която свързва звъненето на църковни камбани в Прищина с „борбата срещу Ковид 19 с непотвърден руски метод“.Същата новина беше публикувана от няколко медии в Прищина, което предизвика голямо недоволство сред самите вярващи и от Рашко-Призренската епархия.
В ситуацията, в която се намира целият свят, медиите имат голяма мощ и затова е необходимо да предоставят на гражданите точна информация, която представлява обществен интерес. Качеството на медията се вижда от доверието на читателите. Особено в трудни ситуации, когато, търсенето на точна информация е по-голямо. В такива моменти читателите се обръщат към медиите, на които имат доверие, и те се превръщат в своеобразна табла за въпроси. От нашия опит, но и от опита на колеги от други медии, знам, че независимо от проблемите, с които се сблъскват в редовно състояние, посещенията или четимостта на тези медии са се умножили многократно. Колкото и да приемат фалшива информация, когато ситуацията е рискована или стресираща, гражданите знаят точно къде да намерят правилната информация.
Дорунтина ( Kallxo): Определено, в допълнение към очевидното задължение да си вършат работата професионално, смятам, че задължението на медиите трябва да се разшири и до идентифициране на фалшиви новини и представянето за тях.
Милица Радованович, Crno Beli Svet
