Дарко Омерагич, журналист от Сараево: Пандемията промени живота на всички, особено на журналистите

-

„Наистина не знам защо някои медии уволниха журналисти, особено не ми е ясно защо бяха уволнени добри журналисти. Една от причините, за които чух, са намалените приходи от маркетинг, но това не трябва да бъде причина, предвид факта, че медиите отдавна присъстват с дигитални платформи, които от своя страна им осигуряват маркетингови приходи“.

Журналистът от Сараево Дарко Омерагич работил в продължение на 23 години в ежедневника „Ослободженье“, но в началото на епидемията беше обявен за излишна работна ръка, заедно с няколко негови колеги. Омерагич говори за условията на работа на журналистите в Босна и Херцеговина и отношението на медийните къщи към тях.

„Не знам дали всички медии предоставиха на служителите си адекватна защита, но трябва да кажа, че ние работехме от вкъщи и нямаше теренна работа, така че всъщност бяхме защитени от възможността от заразяване. Истинските медии предоставиха на своите журналисти официални телефони и лаптопи. Освен това онези журналисти, които са платили здравно осигуряване, са щастливи и могат да се лекуват, ако се разболеят по време на работа. Мисля, че изследванията показаха, че журналистите в БиХ рядко получават увеличение на заплатите по време на пандемията, въпреки че са работили повече, отколкото при нормални обстоятелства. Дори е имало уволнения на журналисти от големите редакции. За съжаление аз и още няколко колеги преминахме през същото нещо в „ Ослободженье “, въпреки че натовареността и стресът се увеличиха значително по време на работа в специални условия. И така, в заключение, едва ли някой журналист получаваше увеличение на заплатата и мнозина са загубили работата си като “знак на благодарност”, докато други продължават да работят със страх, че същата съдба ги очаква “, заяви Дарко Омерагич.

Как Ковид-19 повлия на устойчивостта на медиите и сигурността на работните места на журналистите в БиХ?

Въпросът е интересен, защото медиите имаха повече работа по време на коронавируса. Би било логично те да имат увеличени заплати и по-голяма четимост. Мисля, че медийното отразяване по време на коронавируса беше по-голямо, отколкото преди пандемията. Затова не знам защо някои медии уволняват журналисти и особено не разбирам защо се уволняват добри журналисти. Една от причините, за които чух, са намалените приходи от маркетинг, но това не трябва да бъде причина, предвид факта, че медиите отдавна присъстват с дигитални платформи, които от своя страна им осигуряват маркетингови приходи“.

Как журналистите се адаптираха към новата ситуация?

Мисля, че моите колеги са се приспособили добре към новата ситуация, защото преди това сме работили при извънредни обстоятелства. Също така помогна, че вече бяхме свикнали да работим от вкъщи, използвайки добре познатите ни инструменти, като лаптопи и мобилни телефони. Честно казано, в началото на пандемията на коронавируса акцентът беше върху броя на заразените и събирането на информация за новозаразените и новите клъстери. Едва след няколко седмици предаване за здравословните проблеми, с които се сблъскахме, бавно свикнахме с новите източници на информация и новия начин за наблюдение на световния здравен проблем номер 1, който промени живота на всички нас. Но все още мисля, че всички заслужаваме преминаваща оценка.

Какви цифрови инструменти използваха медиите за комуникация със своите източници и допринесоха ли за по-лесна комуникация в сравнение с периода преди пандемията?

Поради факта, че дори преди пандемията използвахме социалните мрежи и всички предимства на дигиталната журналистика, ни беше по-лесно да изпратим много информации, които властите пуснаха за пандемията. При новите обстоятелства смятам, че дигиталната журналистика процъфтява и че интернет връзката, мобилният телефон и компютърът бяха достатъчни за успешна работа.

От Ваша гледна точка публикуваха ли институции и компаниите повече данни онлайн от преди и как това се отрази на качеството на получената информация?

За да отговоря на този въпрос, бих искал да ви напомня за остроумната забележка на колега, който каза, че се нуждаехме от тази пандемия и затварянето вкъщи, за да започне с работа най-накрая електронното правителство в Босна и Херцеговина. Изведнъж цялата работа трябваше да се свърши дистанционно и онлайн. Заедно с нашите „домакини“, които провеждаха редовни пресконференции за журналисти, научихме, че те могат да се провеждат без присъствието на журналисти. Те се „научиха“ да получават въпроси по електронна поща и да отговарят на тях без присъствието на журналисти. Това беше добрата страна да работим дистанционно, докато лошата страна на цялата история е, че по този начин не можем да задаваме въпроси, когато не сме доволни от отговорите. Заради това мисля, че не можем да бъдем доволни от отговорите, получени от нашия кризисен щаб и други държавни служители. Въпреки това, тъй като сме находчиви и настойчиви, успяхме да разкрием някои от скандалите.

Обществото спечели ли повече доверие в медиите по време на пандемията или не? Какво е вашето впечатление?

Отговорът е: различно за всички медии.. В някои медии доверието е загубено, докато някои спечелиха нова аудитория и задържаха старите читатели и зрители. Колегите в началото на пандемията предаваха информация само чрез онлайн пресконференции и прессъобщения. Някои медии изискват информация плюс. Мисля, че медиите, които поискаха повече информация, успяха да запазят доверието на своите читатели.

Какви начини за борба с дезинформацията се практикуват в медиите в БиХ?

Най-добрият начин за борба с дезинформацията за босненско-херцеговинските журналисти е да проверяват информация от множество източници. Вторият начин е да представите правилната информация, без да преувеличите с коментари, така че потребителите да преценят сами дали това, което е публикувано, е наистина вярно. Нашата задача е да се доближим до истината и разбира се, всеки от потребителите на тази информация в крайна сметка ще има своя собствена истина. Що се отнася до потребителите на тази информация, бих им препоръчал да следят повече медии, така че в крайна сметка да могат да заключат за себе си какво е вярно от всичко, което видяха, чуха и прочетоха през този ден. Тези истински, редовни читатели ще получат информацията от онези медии и журналисти, които преди това не бяха предали читателите, така че е много важно всеки журналист да застане зад написаното, защото това е единственият начин да задържи читателя си.

Кои са главните извори за дезинформация във БиХ?

Това са тези, които ги предават на журналистите, както и журналистите, които ги предават безкритично, понякога съзнателно, понякога несъзнателно. БиХ е пространство, където има много дезинформация с по-голяма или по-малко тежест. Обикновено те са предават, за да позволят на една политическа партия да управлява за по-дълъг период от време или да защити нечий особен интерес. Има и такава информация като кликбейт, за да се увеличи четливостта на портала. Разбира се, имаше и по време на пандемията. Въпреки това, подобна дезинформация не може да донесе дългосрочна полза, защото истината ще бъде известна някой ден. Появата на множество нови медии и портали също увеличи броя на дезинформация, но също така увеличи възможността за намиране на точната информация. Важно е потребителите да разпознаят кой ги лъже и кой казва истината.

Дали интензитетът, с който дезинформацията е поставена сега, е същия като преди началото на епидемията Covid-19 и каква дезинформация се разпространяват през този период?

Мисля, че дезинформацията беше предавана и преди коронавирусната епидемия. Може би единствената разлика е, че пандемията сега е на фокус, така че имаше повече дезинформация по темата. Ето един пример. Във всички медии в региона по време на коронавируса се говори по-малко за ежедневно политическите теми и повече за теми, свързани с пандемията. И така, поне малко се освободихме от лъжите, които слушахме, докато тази тема за здравето не влезе в ефир. Щом интересът към пандемията намаля, се върнахме към старите лъжи. Дезинформацията, която преобладаваше по време на пандемията, се състоеше главно в това дали коронавирусът е толкова опасен, дали е изобретен, направен в лаборатория, дали е преминал от животно в човек или дали държава го е направила, за да промени световния ред. Никога няма да получим отговорите на тези въпроси, но всички тези теории бяха приветствани от някои, за да объркат още повече гражданите.

Колко сте загрижени за вашата поверителност, като се има предвид, че повечето комуникации се осъществяват по телефона или онлайн?

Нямам какво да крия и не се притеснявам за личния си живот. Мисля, че този въпрос не трябва да се отнася само за нас журналистите, но и за целия свят, който повече или по-малко доброволно е предал своята поверителност в ръцете на корпорациите, които могат безпроблемно да имат достъп до всяка информация, която се отнася на нас. Нашите имейли, телефонни номера и друга лична информация отдавна са в ръцете на тези, които знаят за какво се използват. От друга страна, тук не можем да направим почти нищо, защото никой не може да ни гарантира сто процента сигурност. Отчасти сме виновни, защото не обръщаме внимание на нашите данни, а отчасти е невъзможно да ги съхраним. За тези, които искат да запазят спокойствието си, ги съветвам да не се пристрастяват към телефона и интернет 24 часа на ден, като по този начин намаляват възможността за злоупотреба с тяхната информация.

Ще се промени ли журналистиката след пандемията, ще има ли последствия в тази област?

Животът на всички хора се промени, особено на нас журналистите. Последиците станаха очевидни веднага след като преместихме работата си от вкъщи. Между другото, журналистите нямат работно време, защото истинската журналистическа история не може да чака. И когато не пишем, мислим за това, за което бихме писали. Не можем да се изключим след работно време. Това разбират колегите журналисти. Това разбират колегите журналисти. Последствията, отрицателни и положителни, по журналистика започнаха с цифровизацията. Информацията отдавна се събира не само от престоя на терена, но и на разстояние. Занаятът обаче е останал занаят и правилата за писане на текстове нито са се променили, нито ще се променят.

Автор: Мая Бйелаяц