С наближаването на президентските избори в Република Северна Македония, кампанията се изостря по начин, който увеличава броя на публикувани дезинформации в публичното пространство, чрез т.нар. „фалшиви новини”.
Понятието „фалшиви новини” вече се използва от всички, кой както иска и когато иска, а често се използва и срещу новините, които са напълно достоверни, но които не се харесват на този, който ги обявява за фалшиви. Тук ще използваме това понятие в неговото първоначално значение, където означава съзнателно, умишлено и целенасочено публикуване неверни и неточни новини и информации в конкретния случай по политически причини, за да навреди на политическия опонент, така че неинформираният избирател ще бъде манипулиран, а даже и относително информирания, но който не разполага с ресурси да проверява и анализира цяла гама от информации, при това ежедневно и многократно, за да определи кое е вярно и кое не. Тенденцията за увеличаване на фалшивите новини в предизборните кампании не е необичайна. Но това, което е необичайно в последните 2-3 избирателни цикъла, е начинът, на който те се обявяват и тяхното съдържание.
Предизборните дезинформации съдържат следните две основни характеристики: първо, те се създават систематично и организирано и се обявяват публично чрез различни участници на политическата и обществената сцена, с цел да се замаже и прикрие следата откъде идват: местни политици, кандидати за президент, политически инструктирани интернет портали, други медии и социални мрежи, когато е необходимо да се постигне още по-голямо отдалечаване на истинския източник на дезинформацията, от този, който е публикувал, а понякога дезинформациите се използват като повод за политически действия.
Тяхната втора характеристика се отнася до факта, че те почти редовно създават измислени скандали в липса на истински. Те винаги съдържат преувеличена и недоказана вина на политическия опонент, създават празен, изкуствен и преувеличен гняв и това, което е най-важно от гледна точка на тяхната проверимост, те са до голяма степен непроверими, т.е. не може да се докаже кой е и кой не е прав, защото нещата се свеждат до факта, че едната страна казва едно, а другата обратното.
Даже когато фалшивите скандали са проверими, проверката т.е. истината има проблем да достигне до широката общественост. Най-напред отричанията никога не са толкова пробивни като първоначалната, шокираща и сензационна дезинформация, а когато става въпрос за проверка на фактите, мегафонът на този, който разпространява дезинформация, е далеч по-голям от този на проверяващия фактите. Именно, този, който разпространява дезинформации, прави това от името на партията или като кандидат за президент и като такъв всеки ден получава медийно пространство и възможност безброй пъти да повтори дезинформацията и манипулира публиката многократно.
Тези дни има повече примери за дезинформации и манипулации: фалшивата новина за подадената оставка на министъра на здравеопазването, Венко Филипче към министър-председателя Зоран Заев, при което като повод бе посочена моралната отговорност на министъра за епидемията от морбили. Тази дезинформация бе веднага отречена от министъра лично, но не и преди да се разпространи в обществото.
Следващата “афера” е предполагаемото влияние на кандидата за президент Стево Пендаровски в назначаването на брат му в разузнавателната агенция. Въпреки, че брат му е служител в тази институция от 1999 година. В новината се споменават и редица негативни детайли от кариерата на Войче Пендаровски, при което всички твърдения са основани на анонимен източник.
Друга манипулация е обвинението, че кметът на Скопие Петре Шилегов е накарал служителите на “Комунална хигиена” АД да присъстват на предизборния митинг на партията, но новината се основава само на една снимка, на която в униформите на публичното предприятие могат да се видят няколко човека. Няма други източници на информация, няма изявления от отговорните или от някой друг, а само едно изречение, с което се обвинява и още едно изречение, което като заключение потвърждава предишното. И това е всичко.
Това са само една малка част от измислените или преувеличените “скандали” в предизборния период на президентските избори през 2019 година. Особено голяма част от дезинфомациите са в областта на икономиката, например („икономиката е нула” уж са казали германските инвеститори, реинвестираните печалби не са инвестиции и т.н.), които са особено податливи и лесни за манипулиране с обществеността, защото става въпрос за новини, които са на професионална основа и са необходими експертни познания за да бъдат опровергани, познания, които по-голямата част от избирателите не притежават.
Но това, което е общо за всички, е фактът, че нито една от тези фалшиви новини не е била изследвана докрай или изобщо не е изследвана. Всички те са повърхностни, недовършени и неточни, което е характерно за дезинформациите и като се има предвид увеличеният им брой и интензивност всички те са в полза на конкретен кандидат в предизборната кампания.
Това, което е най-тревожно, разбира се е опасността от тяхната ефективност, т.е. опасността успешно да наложат приказка, основана на шокиращи и лесно разбираеми неверни информации, и с това да манипулира избирателите да излязат пред избирателните урни с възгледи, изградени върху фалшиви новини, без да знаят, че са били заблудени.
