Българският ежедневник с лява ориентация „Дума“ в коментар публикуван на 2 декември на официалния уебсайт, посветен на последната сесия на Съвместната българо-македонска комисия за историческите въпроси, твърди няколко очевидно необосновани неща за отношенията между България и Македония.

В текста се говори, че има предателство на българските власти – т.е. отказ от идентичността, отстъпление от историята за да „угоди на американския план за Балканите“, който „с нищо не промени отношението на Скопие“, чийто „претенции продължават агресивно да растат“. Освен това се казва, че Македония ще се присъедини към НАТО „въпреки антибългарското й поведение“, и че това ще „даде импулс на Скопие да предявява още и още претенции, а България ще трябва да се съобразява с ‚новите балкански реалности’, налагани отвъд Океана“.

Но гневният, нереалистичен, максималистки коментар не спира дотук. На автора пречи и използването на македонски език в структурите на ЕС, когато Македония стане част от съюза. „Утре евроатлантическата политкоректност ще наложи и използването на ,македонски език’ като работен в структурите на ЕС, а България ще „духа супата“. И току виж някой ден се появят и териториални претенции към Пиринския край“, се казва в коментара.

Ако не се споменава България, „антибългарско поведение“, човек ще си помисли, че става дума за текст, излязъл от гръцките ултранационалистически кухни.

Независимо, този коментар противоречи на истината.

На първо място, македонският език съществува и е признат от ООН и света. Колкото и да не се харесва това на някои крайно десни българи (в случая прикрити като леви), този и такъв език ще се използва в ЕС, след като се присъединим към съюза, ако този съюз иска да остане последователен на собствените основни ценности.

Второ, в своята омраза към Македония и македонците автора си позволява да припише някакви намерения, териториални претенции (въпреки че Македония ясно декларира добросъседски намерения в Договора с България), но още повече да се оплаква, че България е губещата страна в разговорите на Съвместната комисия.

За разлика от това, фактите говорят нещо повече. Българските членове на комисията, започвайки от Ангел Димитров, през Наум Кайчев, па до всички останали, както и историци, които не са част от комисията, скъсаха железни обувки тичайки от една българска медия до друга, за да демонстрират твърдост към напълно легитимните аргументи и предложения на македонската страна, настоявайки за българско тълкуване.

Освен това и българският парламент прие Декларация, а българското правителство постави 20 условия, които Македония ще трябва да изпълни, за да може да напредва в преговорите за присъеднияване към ЕС. И всички до един са абсолютно крайни (или ще приемете, че нещата са както ние казваме, или ще блокираме преговорите ви). А това не звучи съвесм като като губеща позиция, нали.

Като цяло, за добре известната българска теза за българския характер на нетурското, неалбанското, невлашкото население на Македония от незапомнени времена до днес сме писали няколко пъти, оповергавяйки този максимализъм позовавайки се на съдържанието на руски, турски, австро-унгарски, германски, британски архиви съвсем правилно предадени в македонската историография, че голяма част от населението във времето назад до Средновековието, не се е декларирало единодушно като българско, а е имало и македонци, които са били преброявани в отделна графа … Неупътените, като един пример за безпристрастен труд по темата, може да потърсят книгата „Македонският възел“ на Ханс Лотар Щепан, първият немски посланик в независима Македония.