Стремежът на Република Македония за членство в НАТО е ангажимент и основен стратегически приоритет поет още след независимостта на страната. Те са постоянен обект на манипулация в обществото и в безкрайната борба между големите партии (СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ), но също така и от други, по-малки „играчи” на политическата сцена (Обединена Македония, Левица и други скептици за НАТО)
Автор: Игор К. Илиевски
В тази статия са отдвоени в списък петте манипулации по отнoшение на пътя към членство в алианса, но и около самото членство на Македония в НАТО, които тази година имаха силен отзвук в обществото, особено в интернет-медиите и на социалните мрежи.
- „Република Македония (на срещата на върха на НАТО в Брюксел) не получи нищо повече от вече полученото през 2008 г.”
Зоран Заев отново лъже обществеността. Република Македония не е получила нищо повече, от полученото през 2008 г. Република Македония изпълни условията за членство в НАТО още през 2008 г., когато на власт беше ВМРО-ДПМНЕ. (Източник: ВМРО-ДПМНЕ, дата: 12.07.2018)
На срещата на върха в Букурещ през 2008 година, въпреки силната подкрепа от страна на САЩ, НАТО реши да даде на Македония покана „след като бъде постигнато взаимно приемливо решение на въпроса с името в ООН”. На Срещата на върха в Брюксел през юли тази година НАТО покани Македония да се присъедини към Алиансата, приветствайки „историческия договор между Атина и Скопие”: „В съответствие с нашата политика решихме да поканим Правителството в Скопие да започне преговори за присъединяване, за да се присъедини към нашия Съюз ”.
- „НАТО изисква да променим името / в НАТО можем и с конституционното име”
Заради Заев сега допълнителното условие е не решаването на проблема, който Гърция имаше с нашето име, но отказване от името Република Македония и изтриването на македонската история, традиции и култура. (Източник: ВМРО-ДПМНЕ, дата: 12.07.2018)
Защо оказвате натиск върху обществото, че това е исторически момент за присъединяване към НАТО, когато фактите сочат, че среща на върха не е необходима, ако членовете на НАТО решат да приемат страната без принуждаване, в съответствие с Временното споразумение и присъдата на Международния съд на правдата на ООН? (Източник: Отворено писмо до политичките лидери на Република Македония, дата: 19.02.2018)
НАТО решава с консенсус. Всяко решение за нов член трябва да бъде одобрено от всички държави-членове. В случая с Македония, Гърция се противопоставя на приемането. Дали причината е име или нещо друго, докато не е налице съгласието на всички членове, НАТО не може да връчи покана.
Както обяснява Огнен Вангелов в текст публикуван в „Окно“ на 19.02.2018, няколко дни след отвореното писмо:
Това е класическа манипулация на описанието на ситуацията, защото и резолюцията на ООН от 1993, така и Временното споразумение ни задължават да намерим решение на спора за името с Гърция чрез посредничеството на ООН. … влизането в НАТО е пряко свързано с разрешаването на спора за името. Досега никой не е успял, дори и Съдът в Хага, да промени това решение в НАТО.
- „Ще изпращаме децата на война / да загиват/ да убиват за НАТО/ империалистите”.
(Източници: Обединена Македония, Левица, проф. Биляна Ванковска)
В продължение на 16 години Македония участва във военни операции в чужбина, а статистическата половина от „децата“ в АРМ вече са били на мисия. От 2002 до днес, АРМ е в мисията на НАТО в Афганистан – мисията на Международните сили за сигурност – Афганистан (ИСАФ) до 2015 година, и новата операция “Решителна подкрепа” от 2015 година досега. Правителството на ВМРО-ДПМНЕ през ноември 2006 година премахна почти всички “национални ограничения” за македонските войници, включително и че те не могат да участват в бойни операции.
- „Членството в НАТО ще има своя цена…”
(Източници: Здравко Савевски, Левица, 11.08.2018, Бойкотирам, Лидер 11.07.2018)
Сумите варират от 1,2 милиона евро годишно за общия бюджет на НАТО до 400 милиона евро за бюджета на Министерството на отбрана, и трябва да е 2 процента от брутния вътрешен продукт, което е ангажимент на НАТО. Македония всяка година до 2008 отделяла повече от 2 процента от БВП за отбрана, и след Срещата на върха в Букурещ започна да намалява бюджета за отбрана, който през 2014 година беше намален наполовина и до тази година беше под 1 процент от БВП. С други думи годишно за бюджета на НАТО страната ще трябва да отдели около 600-700 хиляди евро.
- „НАТО ще стрля на Криволак с обеднен уран”
(Източници: Курир, дата 16.08.2018, Инфомакс, дата 24.08.2018)
Министерството на отбраната веднага отрече, че на Криволак ще се използват или се използвали боеприпаси с обеднен уран, обвинявайки, че дезинформацията се разпространява преди предстоящия референдум. НАТО, заедно с АРМ, провежда учения на Криволак от 1993 година, включително и периода от 2006 до 2017 година, когато са направени и най-големите съвместни военни учения които някога са били извършвани. Никога преди август тази година нямаше обвинения, че съюзниците са използвали боеприпаси с обеднен уран.
Овој напис е изработен во рамките на Проектот за зголемување на отчетноста и одговорноста на политичарите и партиите пред граѓаните, Вистиномер, имплементиран од Метаморфозис. Написот e овозможен со поддршка на американската непрофитна фондација (NED – National Endowment for Democracy) и Балканскиот фонд за демократија, проект на Германскиот Маршалов фонд на САД (BTD – The Balkan Trust for Democracy, a project of the German Marshall Fund of the United States), иницијатива која поддржува демократија, добро владеење и евро-атлантски интеграции во Југо-источна Европа. Содржината на рецензијата е одговорност на авторот и не ги одразува ставовите на Метаморфозис, National Endowment for Democracy, The Balkan Trust for Democracy, проект на Германскиот Маршалов фонд на САД, или нивните партнери.