В гостуване в сутрешната емисия на българската телевизия бТВ на 24 септември тази година, професор Кирил Топалов, член от българската страна на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия за исторически и образователни въпроси, която се състои от експерти от България и Македония, говори за работата на Комисията и за срещата с президента на България Румен Радев.

Топалов повтори почти идентично всички мнения, изразени по-рано от българските му колеги относно историята на Македония. Но той също така влезе в един много интересен момент да спекулира, без почти никакви представени доказателства за това дали Гоце Делчев и македонските революционери са се борили за независима Македония или не, че Делчев „е свързан изцяло с българската политика“. Топалов поръча и това, че водача на македонската револуцинерна борба учил в солунската мъжка гимназия и военното училище в София го прави българин по самосъзнание (тогава те са били единствените образователни институции, които той можел да посещава, тъй като Белград е бил твърде далече).

Но да видим какво твърди Топалов (от 6.42 във видеото):

„Ние не знаем тези, които са се борили за автономия на Македония, какво точно са имали в предвид? Можем да предполагаме, че една част от тях са имали в предвид автономна Македония, която да си остане независима държава, както става с решението на Коминтерна от 34та – 35-та година. Може да са имали в предвид нашите автономисти нещо друго …“, казва Топалов.

Това „друго“ от края на горния цитат е ясно, че члена на българската комисия смята, че се е смятало, че автономията е била само стъпка за приобщаване към българската държава.

Срещу това твърдение, стоят безброй историографски произведения не само от Македония, но и от България, които изваждат от архивите (не само български, но и други) голям брой писма и официални документи на българските правителства. Ако се вземат в предвид само тези неща, които се отнасят до дейността на властта в България, съвсем ясно е, че 80 процента от македонските революционери, с Гоце Делчев като един от най-значайните са били против българската стратегия за Македония по време, когато територията е под османска власт, но и след това.

По този начин, докато България предприема много агресивни стъпки за „присвояване“ на македонското революционно движение и успява чрез Върховния комитет да инсталира свой хора, мнозинството участници в македонската революционна борба (включително и тази в Кралството СХС) са категорично против такива агенти и често се стига до кървави битки на чети от едната и другата страна. Доказателствата за това са многобройни в архивите в днешна Турция. Освен това други историографски източници, издадени в България (от които огромна част може безплатно да се четат в интернет) говорят достатъчно ясно, че само двама от 10 революционери са вярвали в идеята за присъединяване на „свободна Македония“ към българското царство.

Говорейки отново за Гоце Делчев, (от 7.25 във видеото), Топалов взема многократно цитираното изречение в България „… Но що можем да правим, когато сме си българи, и всички страдаме от една обща болест…“, Топалов в нея намира основание да твърди, че „Гоце Делчев е по-скоро склонен да смята, че това е една стъпка към освобождението на Македония и към намиране на един по-друг път за нея от този, който е намерен“ и след това като доказателство за твърденията си пред камерите показва няколко факсимилета от някакви документи.

„Това са документи, които нашата комисия е събрала, това са смъртни актове, документи по преброявания, документи от българо-гръцката емиграционна комисия, и така нататък“, казва Топалов, обяснявайки какво показва.

Именно там се крие заека. Въпреки че несъмнено това, което показа Топалов фотокопии на оригинални документи, тези документи са създадени под егидата на България. За да не се обясняваме много какво означава това, нека само да кажем, че по време на Първата световна война, а след това и през Втората световна война македонското население в тези райони се записва в официални записи като българи. В Кралството СХС, и след това в Кралството Югославия, са били записвани като сърби и техните фамилни имена са били променяни на „ич“. Така, ако някой покаже някакъв документ от това време на някой си Петров с фамилия Петрович, това не означава, че самият Петров наистина е бил сърбин по самосъзнание.

Освен това всички книги, издадени в края на 19-ти век, а след това през 20-ти, които днешните българските историци цитират, са издадени в България. Няма съмнение, че с изключение на самоиздадени книги, вестници и публикации, всички останали публикации е трябвало да преминат през ситото на цензурата (официална или принудително самоналожена).

Третото от твърденията на Топалов, които анализираме, като отделни от многото твърдения, изнесени в това интервю, е, че този член на съвместната българо-македонска комисия също обяви братята и сестрите на Гоце Делчев за борци за официалната българска политика.

Така, от 7:56 във видеото, Топалов казва: „За семейството на Гоце Делчев, те са били четирима братя и пет сестри. Трима от тези братя умират в борбата като борци. От сестрите му, една или две … две … също така участват в борбата. Цялото им семейство никога не е имало друга мисъл за себе си освен тази че са българи“.

Много неправилно е това приравняване на участието в борбата срещу турските власти (и македонската революционна борба, която присъства и в Кралството СХС) с българското национално самосъзнание. Защото, както казахме, много малка част от революционните бойци и са били така определени, а всички останали са се борили за автономна (като стъпка към пълна независимост) Македония в Османската империя.

Но да се върнем на изречението, което българските историци цитират за Гоце Делчев, това по-горе, и да противопоставим на други цитати от него.

Гоце Делчев казва (говорейки за предателствата, тоест склонността на някои към официалната българска политика):

„Освобождението на Македония лежи във вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите.“

„Но това е пътят за освобождението на народите от чуждо иго. По него са вървели гърците, сърбите, българите. По този път тябва да вървим и ние македонците, за да се освободим от турците.“

„Аз не познавам друг народ, който повече да е страдал от предателствата на своите синове – изроди, колкото македонския. Историята не помни друг такъв пример, когато един и същ народ по традиция, език и вяра се разделя на разни противоположни страни, една от друга по-чужда…”

Вероятно тези цитати са причината за безпокойството на българските членове на Съвместната комисия, в които е Топалов, който говори, че българската страна в преговорите „е изправена срещу стена“, имайки предвид несъгласието от техните македонски колеги.