Освен сапуненият сериал с подслушвани разговори и съдебни процеси около корупционната афера „Рекет”, в която като свидетели, обвиняеми и задържани са известни личности от политиката, обществената и бизнес сферата, атмосферата бе повдигната и от проекта на версията на заключенията на Венецианската комисия за Закона за езиците.

В крехкия междуетнически климат в страната, този Закон е още един повод за размяна на горещи реплики между македонската и албанската общност. В драфт версията на Комисията се посочва, че „Законът за езиците отива твърде далеч като налага нереалистични задължения на институциите, в часност относно употребата на албанския език в съдебните процедури, които са формулирани по толкова широк начин, което със сигурност ще изисква години на подготовка, за да бъде изпълнено изцяло“.

Премиерът Заев обяви изграждане на общи позиции относно препоръките на Венецианската комисия, с цел те да бъдат правилно приложени.

Депутатът от Демократичният съюз за интеграция (ДУИ) Артан Груби заяви, че приложението на Законът за езиците върви като „мед и мляко“.

Вицепремиерът Буяр Османи каза, че препоръките на Венецианската комисия ще бъдат приложени, със забележката, че ще се държи сметка, приложението му да няма отрицателно въздействие.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицкоски каза, че Законът за езиците е „юридически незаконен строеж“ и заяви, че ще внесат предложение за изменения.

Френският посланик в Македония Кристиан Тимоние в интервю за Македонското радио заяви, че „когато търсим мнение от някого това мнение трябва да се вземе в предвид или частично или изцяло“.

Буря от реакции в обществото предизвика и становището на Българската академия на науките (БАН), според които официалният език в Република Северна Македония е „писмено-регионална норма на българския език“. Това становище на тамошните академици идва в отговор на Хартата за македонския език, която прие Македонската академия на науките и изкуствата, в която се посочва, че македонският език има „вековна приемственост“.

Премиерът Зоран Заев вчера (12.12.2019) обяви, че Република Северна Македония ще реагира на тази оценка на БАН.

По отношение на горепосочената оценка на БАН президентът Стево Пендаровски заяви, че становището на българските академици, че македонският език не съществува, е анахронизъм за 20 и 21 век.

Историкът Драги Георгиев, председател на македонския екип от експерти в съвместната македонско-българска комисия по исторически и образователни въпроси, не е изненадан от позицията на БАН: „Не виждам нищо ново. Това е общата позиция на всички лингвисти в България. Но това довежда до абсурдна ситуация и отношенията между двете страни, естествено и работата на съвместната комисия“.

И точно тези теми се налагат като важни в моменти, когато се очаква да се направи крачка напред и да се деблокира процеса на евроинтеграцията. Прави впечатление, че никой не се занимава повече с Договора от Преспа „вечната тема“ –  смяната на името, въпрос, около който се повдигаше политическата атмосфера и беше ключово условие за осъществяване на македонската евроинтеграция.