Един от най-ефективните механизми за засилване на руското влияние в Югоизточна Европа (ЮИЕ) е използването на прецизни инструменти на сила, като „завладяване“ медии, културни и религиозни връзки и спонсориране на дейности на гражданското общество (неправителствените организации). Тяхната цел е създаване на благоприятна среда за присъствието на руският бизнес, а в същото време да се задълбочи политическото разделение и да сее недоверие в евроатлантическата интеграция в региона. Засилено от точно насоченото икономическо присъствие в медийния сектор и агресивните военни и геополитически изяви, острите инструменти на силата успешно променят социокултурните наративи в много страни от Югоизточна Европа (ЮИЕ). Русия активно работи за разклащане на възгледите на обществата относно либералните и демократичните ценности и културно-историческите възгледи, чрез открито съмнение относно фактите и чрез пробутване на наративи, които не са основани на доказателства.

Това са част от заключенията на доклада „Кремълският наръчник в Югоизточна Европа: Икономическо влияние и остра сила“ на българският Център за изследване на демокрацията за механизмите на руското влияние след 2014 година, изработен с помощта на 10 изследователи и разследващи журналисти от района.

За доклада са били интервюирани или консултирани десетки представители на структури на НАТО, ЕС, Държавния департамент на САЩ и външни министерства, неправителствени организации в САЩ и Европа и други.

Резултатът на този доклад бе увеличаване на социалното напрежение и политическата нестабилност в Югоизточна Европа (ЮИЕ). Най-видимите спорове, върху които Кремъл нанесе допълнителен удар са нарастването на етническия национализъм в БиХ, анти-НАТО протестите в Черна Гора и политическите сътресения в Северна Македония след изборите през 2016 година“, се казва в доклада.

„Кремъл покри регионалните медии с руска пропаганда и дезинформация. Русия се възползва от финансовите проблеми около създаването медийно съдържание и ниското ниво на свобода на медиите в Югоизточна Европа за засилване на неговата остра сила. Се насочи към създаване безплатно съдържание с наклонност към Кремъл, засили икономическата зависимост на медиите от крайните собственици или приходите от реклама и насърчаваше (не)формални политически връзки на медиите с проруски групи и интереси. Липсата на прозрачност относно собствеността на медиите, съчетано със слабо присъстващите конфликти на интереси и етични стандарти засилиха руското влияние в региона“ се казва в доклада.

Авторите на доклада от българският Център за изследване на демокрацията, който констатира условията в България, Албания, Северна Македония, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна Гора препоръчват редица мерки за преодоляване на подобни ситуации.

Се препоръчва правителствата от Югоизточна Европа, в сътрудничество с гражданското общество (неправителствения сектор) и международните партньори да засилят своите стратегии срещу превземането на държавата, да се диверсифицира потока на чуждестранния капитал, да бъдат въведени по-сериозни фискални и антитръстови мерки за контрол на руските компании, но също така и ЕС да се включи по-активно в икономическите и политическите потоци на Балканите.

По отношение на България, посочва се, че руското влияние в медиите се упражнява чрез няколко малки кабелни телевизии като „Канал 3“ и „Алфа“, и поне три вестника – „Дума“, „Земя“ и „Атака“, директно свързани с Русия било през собствениците си или чрез влиянието на върху съдържанието, което те излъчват.

„Част от най-многотиражните всекидневници като „Телеграф“, „Труд“, „Монитор“ и „24 часа“ разпространяват руска пропаганда чрез специално внимание върху това колко правилна била руската външна политика в Европа, Близкия изток и Латинска Америка, колко важни са за Европа, България и Балканите руските енергийни проекти и колко отвратителни са евроатлантическите ценности“, се казва в доклада.