Гръцкият лайфстайл портал Greek City Times на английски език вчера публикува статия озаглавена „Знаете ли кои са най-големите 100 гърци от Скопие“, която е превод от оригинала на гръцки език, публикуван на сайта „Infognomon Politics“, където в списъкът на гърци са включени и Григор Пърличев и Коста Абрашевич.
Подобни твърдения не отговарят на истината, но това не е единствената дезинформация, която се среща в този текст.
А именно, когато четем текста на английски, откриваме твърдението, че преброяването от 2002 година не отразява реалността по отношение на броя на гърците, както се казва в текста, „страната, която сега наричаме Северна Македония“, и че „очевидно числото е много по-голямо от посоченото“. Но никъде в текста не се дава подкрепа на това твърдение, тоест не се казва откъде идва информацията, че числата не са точни, така че можем да квалифицираме това твърдение като чиста спекулация.
Разглеждайки по-подробно тези твърдения, виждаме, че има неточности в посочените преброявания, проведени на територията на днешна Северна Македония. Тоест, в текста се твърди, че „Преброяването от 1951 година е регистрирало 158.000 гърци. От тях 25.000 гърци, 100.000 власи и 3.000 каракачани и 32.000 бежанци от Гръцката гражданска война. Тоест, това възлиза на 18 процента от 900.000 души население“.
В горния цитат няма нищо, което да е вярно. Първо, според Държавната статистическа служба на Северна Македония, през 1951 година не е имало преброяване на населението, а преброяванията са били проведени през 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 1994 и 2002 година.
Второ, в преброяването, най-близко по дата до измисленото от гръцкия текст, т.е. преброяването от 1953 година, тогавашна Македония като федерална част на Югославия не е имала население от 900.000, а от 1.304.514, което се установява от предоставените исторически данни в Статистическия годишник на Държавната статистическа служба (стр. 69).
Съгласно тези данни през 1953 година са регистрирани 8.668 власи, 848 гърци, а други, които не са споменати, са 1.950 – и ако съберем всички тези, числото е много, много по-малко от измисленото число от 158.000 гърци представени в текста, който анализираме.
След това текстът говори за преброяването от 1991 година, и твърди, че медиите са съобщавали, че 12 до 18% от населението в това преброяване е имало гръцко национално самосъзнание.
И този текст тук, който не може да бъде квалифициран по друг начин, освен като пропаганда, е далеч от истината – на същото място, страница 69, виждаме, че при това преброяване като гърци са се определили 474 души, като власи 7.764. Отново много, много по-малко, отколкото се твърди в гръцкия пропаганден текст.
Що се отнася до Григор Пърличев и Коста Абрашевич, тяхното вписване като гърци само според някои елементи от живота им, отново не отговаря на истината.
Григор Пърличев първо се ограмотява на гръцки език и получава образование на гръцки език, но отношението му към образованието на този език може ясно да се прочете в неговата „Автобиография“ – той се чуди как е могъл да следва подобно образование, чуждо на хората. Останалата част от живота му, сътрудничеството с Димитър Миладинов, неговото творчество, без да навлизаме в подробности в нещата, които са много добре известни – например, че е бил затварян поради борбата срещу образованието на гръцки език – говорят, че Пърличев не се смятал себе си за грък, а е оспорвал и „гърцизма“ на много патриаршисти в Охрид и в останалата част на тогавашна Македония.
Нека приключим тук с песента му „В хиляда и седемстотин шездесет и второ лето (1762 лето)“, която е ясна и повече от достатъчнo!
Що се отнася до Коста Абраш(евич), от данните за него знаем, че той е роден в Охрид през 1879 година, но от деветгодишна възраст със семейството си живее в Шабац, Кралство Сърбия и като цяло е квалифициран от света като сръбски социалистически писател, въпреки че е творил под фамилията „Абраш“ и официалната форма „Абрашевич“ рядко се среща.
И въпреки че се знае, че баща му Наум е бил македонец, а майка му Сотира от гръцки произход, съставителят на списъка на 100-те най-големи гърци е трябвало да има доблестта поне да го напише като „половин грък“, въпреки че е ясно, че той почти няма нищо общо с „гърцизма“.
Като цяло, анализираният от нас текст не може да бъде описан по друг начин, освен като неоснователна пропаганда. Освен това историците трябва да се произнесат и за останалите 98 имена в списъка, квалифицирани като гърци.
