Епидемията на Covid-19 повлия по много начини на журналистите които бяха връзка между здравеопазване и обществеността по време на кризата. Обществеността внимателно следеше всичко, свързано с пандемията, игнорирайки онези, които ежедневно им предават информацияте във връзка с епидемията. В същото време журналистите на работните си задачи често бяха изложени на епидемията и бяха без адекватна защита. Икономическите аспекти на пандемията също така оказаха влияние върху тази професия. Някои от тях се сблъскаха с намаляване на заплатите, а няколко загубиха работата си. Милорад Милоевич, кореспондент на Радио Свободна Европа от Баня Лука, говори за предизвикателствата, пред които е изправена професията по време на Корона епидемията.
“Цялата тази ситуация силно повлия на работата на журналистите в Босна и Херцеговина. Беше очевидно, че медиите по-често следят пресконференциите през мрежите и по-малко излизат на терена, по-малко контактуват с външния свят, срещат различни проблеми при предаването. След въвеждането на извънредно положение и спешни мерки медиите също бяха ограничени – някои журналисти не можаха да получат разрешение от работодателите си за свободно движение по време на полицейските часове. Също така, не всички журналисти имаха възможността да присъстват, когато определени длъжностни лица дадоха изявления, тъй като само определени медии бяха уведомени за събитието. Случвало се повечето журналисти да следят пресконференциите на Правителството на Федерация БиХ в Интернет, без възможност да задават въпроси, а Правителството да се споразумее предварително с няколко медийни къщи за присъствието на техните журналисти, които могат да задават въпроси “, разказва Милорад Милойевич.
Как журналистите се адаптираха към новата ситуация?
Това, което започна процеса на дигитализация преди десет години, пандемията само ускори и принуди медиите да се насочат към новите технологии и начини на предаване. Въпреки това, колкото до голяма степен тази ситуация повлия на журналистиката да прогресира по някакъв начин, имаше същия ефект обратно, тъй като доведе журналистите да имат ограничения за достъп до определена информация. За щастие разследващата журналистика се оказа адекватна и в тази ситуация – в медиите бяха съобщени определени скандали, като например този за закупуване на респиратори и този за закупуване на мобилна болница – палатка. Мисля, че журналистиката показа, че с всички проблеми, тя се е превърнала в своята задача, въпреки всички ограничения и ситуацията, която се случи внезапно.
Какви цифрови инструменти използваха медиите за комуникация със своите източници и допринесоха ли за по-лесна комуникация в сравнение с периода преди пандемията?
Отвориха се абсолютно всички опции – от Skype, през Twitter, Facebook и WhatsApp, всички възможни социални мрежи бяха включени в комуникацията. Многобройни телевизионни предавания бяха направени чрез Skype. Медиите се възползваха от всички възможности, които предлагат социалните мрежи. Що се отнася до събеседниците, тези от институциите не бяха по-достъпни от преди, но останалите – експерти, аналитици, мисля, че станаха по-достъпни с помощта на тези технологии. Тъй като вече не е нужно да „гоните“ събеседниците, да излизате на вън, сега можете да направите запис и чрез Viber, Skype и други подобни.
От Ваша гледна точка публикуваха ли институции и компаниите повече данни онлайн от преди и как това се отрази на качеството на получената информация?
Институциите публикуваха данни изключително за пандемията – броя на пациентите, предприетите мерки, взетите решения. Но по отношение на всичко друго, като търгове за водноелектрическа енергия, обществени поръчки – нищо от това не достигна до обществеността. Институциите използваха цифровизацията само за да кажат, че успешно се борят с пандемията. Ние не разбрахме нищо за закупуването на респиратори от официални източници, а от изследователската дейност на журналист. Точно както поръчката на мобилната болница не беше публикувана на уебсайта на правителството на Република Сръбска. Журналистите успяха да открият всички тези дилеми, като „копаят“ и изследват, какъвто беше случаят преди пандемията.
Какво е вашето впечатление – дали обществеността е спечелила повече медийно доверие по време на пандемията или не?
Мисля, че медиите успяха да информират гражданите за всичко, което се случва с пандемията, и да направят това влияние от ключово значение. В този смисъл мисля, че гражданите имаха доверие в медиите, когато става дума за коронавируса. За останалото, не мисля, че нещо се е променило във връзка с периода преди коронавируса.
Колко медиите предоставиха на служителите си всички необходими условия за работа по време на пандемията и каква подкрепа оказаха?
Честно казано, когато разговарях с колегите си, не чух, че някоя от медийните къщи е организирала тази възможност служителите си да бъдат тествани за вируса на короната. Мисля, че това е достатъчен показател. Ако вече изпращате хора на терена и освен маските, които имат и ръкавици, не им предоставяте адекватни здравни грижи, това говори много за отношението на собственика и редактора към служителите. Мисля, че повечето от местните медии не оказаха адекватна подкрепа на служителите си. Що се отнася до моята медийна къща, ни беше позволено да работим от вкъщи през цялата пандемия. Баня Лука беше епицентърът, градът с най-голям брой заразени хора в БиХ и затова нашите шефове решиха да работим от вкъщи. Всичко ни беше достъпно онлайн – пресконференции, данни, свързани с пандемията … Рядко беше необходимо да отидем в офиса. А когато стана дума за облекчаващи мерки, работодателят организира цялостна дезинфекция на работните помещения. Нашите заплати не бяха намалени, което не е случаят с работниците от някои медийни къщи, които са имали намаляване на заплатите им.
Как Covid-19 влияе върху устойчивостта на медиите и сигурността на работните места за журналистите от БиХ?
Колеги казаха, че медийните къщи са в много трудна ситуация, тъй като пандемията спря работата на бизнес субектите. С това на медиите, финансирани от маркетинг, притокът им от средства беше спрян и те автоматично се оказаха в много трудна ситуация. Имам приятели, които работят в медиите, където заплатата им е буквално наполовина по време на пандемията. В някои медии хората се сблъскват със стандартния проблем да бъдат отчитани на минимална заплата, а другата част от заплатата, която не се отчита пред данъчната администрация, се изплаща на ръка. Случвало се работодателите да плащат само това, което се дължи на тяхната сметка, и журналистите да не получават останалата част. Правителството на Република Сръбска (РС) обеща да помогне на медиите. Не съм виждал как се разпределят, но по-специално знам, че средствата са били разпределени за медии, близки до управляващите структури в РС. Не съм наясно как ще се справят другите медии.
Кои аспекти от живота и работата на журналистите бяха най-засегнати от пандемията?
Журналистиката за пореден път се оказа много стресираща професия и професия, от която всеки очаква да работи професионално, и в същото време не получава необходимата подкрепа от страна на обществото и институциите. Наскоро имахме извънредна сесия на Народното събрание на Република Сръбска, когато депутатите седяха на 2-3 метра един от друг и защитните им мерки бяха спазени. В същото време журналистите бяха изтласкани в коридор, един до друг, без разстояние. Някои от тях дори нямаха маски, нито беше обърнато внимание на защитата на тези хора. Имаше и ситуация с журналистката, която разкри аферата с респираторите, когато тя бе изправена пред клеветнически коментари в социалните мрежи. Мисля, че журналистите в тази ситуация също страдат от страха да не загубят работата си, да не намаляват заплатите … А ние сме хора със семейства, заеми, деца. Но дори тази ситуация не промени възприятието на журналистите – това неблагоприятно отношение на обществеността беше видимо през цялото време.
Кои методи за борба с дезинформацията се практикуват в медиите в БиХ?
Нивото на свобода и обективност зависи от това дали медиите са в полза на опозицията или на позицията. Най-големият проблем за самите журналисти е самоцензурата, страхът от публикуването в медиите, близки до управляващите структури. Имаме още една крайност в опозиционните медии, понякога да преувеличават с някаква информация. Имаме многобройни онлайн медии, за които не знаем кой стои зад тях и те са най-големите носители на дезинформация. Това, което се случи в началото у нас – хората да бъдат наказани за това, че уж разпространяват невярна информация, за щастие е предотвратено, защото бихме могли да изпаднем в ситуация, в която правителството използва лостовете на извънредното положение и атакува всички, които мислят различно от него и го критикуват. Властите се опитаха да се противопоставят на дезинформацията с редовни пресконференции, на които те представиха своите данни, както и чрез реакции на това, което беше публикувано на обществеността. Що се отнася до медиите и дезинформацията, някои от тях предаваха информация, както е били предавани, някои се опитваха да намерят отговори, когато се появиха някои новини, проверявайки ги и търсейки поне още една страна за новината – което беше единственият нормален начин за борба с дезинформацията.
Кои са основните източници на дезинформация в БиХ?
В зависимост от това как е било подходящо всеки опитал да използва тази ситуация, за да разпространи един вид паника и страх сред гражданите. Имаше истории за липса на маски, за полицейския час, как полицаите се разхождат из града с дълги тръби – сякаш се защитаваме от някой, който ни атакува с танкове, а не от коронавируса. Дали лоби е повлияло на обществените поръчки, като по този начин разпространява дезинформацията, която насърчава гражданите да купуват определени продукти и да създават вътрешни резерви… Вярвам, че всеки, който имаше някакъв интерес, използва ситуацията в своя полза, за да разпространи някаква дезинформация.
Дали интензивността на предаването на дезинформация сега е същата като в началото на епидемията Covid-19 и какво мислите за видовете дезинформация, които се разпространяват през този период?
Началото на епидемията беше критично, тогава броят на дезинформации се увеличи. С течение на времето, всичко се забави. Дойдохме в състояние тази пандемия да чувстваме като нещо, с което трябва да живеем. Това ми напомни за военно положение – след няколко месеца свикваш да живееш без ток. Така сега сме свикнали да не излизаме след 8 вечерта, да носим маски … Дезинформацията, че някои артикули от магазините ще изчезнат, се появяваше редовно през първите два месеца. Някой ще каже нещо и хората тръгват пред пазарите и се образуват опашки. По едно време имаше малък удар по банките от където хората вдигаха пари. Тогава изведнъж маските изчезват, след това дезинфектанти и тогава тези стоки ще се появят на по-високи цени – сега всичко това няма. Имахме ситуация, в която правителството каза, че е необходимо да се въведе извънредно положение и мисля, че това беше един вид дезинформация, защото никога не сме имали толкова много пациенти, че полицията трябва да ходи с дълги тръби през града, хората да бъдат задържани за това, че не носят маска и други подобни. А фактът, че не беше публикувана информация за оспорваните обществени поръчки и нещо друго, беше отвличане на вниманието. От една страна, представяте се на обществеността че се борите и работите, а от друга, вие правите неща, които не искате да достигнат до обществеността. Наскоро направих интервю за изграждането на малки водноелектрически централи и разбрах, че по време на пандемията започна изграждането на няколко малки водноелектрически централи без необходимите разрешителни и без надзор, защото нямаше инспектори – те бяха изпратени на граничните пунктове. Появи се информация за злоупотребата с хуманитарна помощ. Но не бяха започнати разследвания, всичко беше ad hoc. Нищо не беше прозрачно – от закупуването на маски, мобилни болници и други подобни.
Пандемията повлияла ли на достъпа до информация?
Да, в смисъл, че не можете да получите по-сериозна информация от тази, свързана с пандемията. Наскоро поискахме интервю с министър-председателя на Федерацията на БиХ, Фадил Новалич, и той каза „може, само не ме питайте за аферата с респираторите“. А това е афера, за която всички говорят. И си представете интервю с министър-председателя, който не иска да говори за нещо, което обществеността иска да знае !? А това беше преди разпита и ареста му.
Какви заплахи за свободата на медиите се появиха по време на пандемията?
Прието беше едно постановление, а след това друго, със законна сила по време на извънредното положение, което се отнасяше до разпространението на паника. Но, то не показва какво е определено с този указ, нито кой ще определи каква е фалшивата информация, нито какво е разпространението на паника. Всъщност всеки би могъл да бъде обвинен в каквото и да било нарушение. С това се сблъска лекар от Приедор, който представи факт, за който се говори от години – че в болниците липсват респиратори, апаратура, лекари. И тя беше наказана за разпространение на паника. Имаше реакция от страна на обществото, от международни институции, които ги притискаха да оттеглят постановлението. След това властите оттеглиха постановлението. Това може много лесно да се превърне в ситуация, в която всяка публично изразена дума, която не отговаря на управляващите структури, може да се тълкува като разпространяваща паника или дезинформация.
Колко се притеснявате за поверителността си, като се има предвид, че комуникацията се осъществява по телефона или онлайн?
Ако този аспект ме беше притеснил много, днес нямаше да бъда журналист. Работата ми е от години да завися от социалните медии и телефонните обаждания, така че нищо съществено не се е променило тук. А членът на председателството на БиХ Милорад Додик наскоро на парламентарна сесия заяви, че подслушва опозицията, а след това заяви, че се малко се е шегувал. Но тъй като знам ситуацията в БиХ, не бих се изненадал, ако опонентите и медиите, които не са в полза на правителството, бъдат подслушани и контактите им се разследват.
Ще се промени ли журналистиката след пандемията, ще има ли последствия в тази област?
След пандемията може да има финансови последици за медиите. Вече е показано, че определен брой журналисти са загубили работата си, а на определен брой заплатите им са намалени. Определено журналистиката у нас потъва от години. Оцеляват само медиите, които са най-близо до най-силните политически варианти и медиите, финансирани от чужбина или с проекти. Всички останали медии в БиХ са доста застрашени от тази пандемия и отношението на работодателите. Съществува абсолютна несигурност и мисля, че международните институции, които се оттеглиха от финансирането на медиите в началото на 2000-те, ще трябва да обърнат голямо внимание, ако искат да запазят журналистиката в БиХ.
Автор: Мая Бйелаяц
