Иван Георгиев е водещ и репортер в една от най-големите телевизии в България – бТВ. През последните няколко години той е отразявал някои от водещите събития в региона и света, включително и в Македония. Завършил е журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Носител е на множество журналистически награди – сред тях голямата награда за разследваща журналистика, връчвана от фондация „Радостина Констатинова“, a през 2012 година е избран за World Press Institute Fellow.
Разговаряхме с Георгиев за дезинформацията и медийните манипулации в България и извън нея, с акцент върху това как Македония е обект на този вид злонамерено съдържание.
Кои са най-многобройните медийни манипулации и дезинформации в България?
– Може би първо трябва да разграничим основните видове фалшиви новини, които съществуват в българското публично пространство.
Един по-внимателен поглед към проблема ясно ще очертае две основни насоки – една, която е очевидно срещу Запада (срещу ЕС, НАТО, САЩ и западните ценности като цяло). Вторият вид са фалшиви новини, насочени срещу независими медии и журналисти, опозиционни политици, „непокорни“ бизнесмени, интелектуалци и всички онези, които се осмеляват да критикуват политическото статукво в страната. Често са обвинявани, че са „платени”, “агенти на Сорос”, “хомосексуалисти”, “предатели”, “участници в антибългарски” и „антихристиянски заговори” и т.н. С други думи – използвани са за домашна употреба.
Без да претендирам за научен подход в анализа на фалшивите новини в България, като действащ журналист и потребител на местни новини, бих казал, че първият вид дезинформации е по-често срещан. И има ясна причина за това. Когато говоря с млади журналисти или студенти по журналистика, често задавам един и същ въпрос:
“Знаете ли какъв е общият бюджет за отбрана на НАТО?”
Имайте предвид, че България е член на Алианса.
През 2017 година той е бил 946 милиарда щатски долара (източник: Майкъл Кофман, Center for Naval Analyses, 2017).
„А знаете ли какъв е бюджетът за отбрана на Руската федерация в същия период?”
Възлиза на 47,7 милиарда щатски долара.
Ако една страна не може да победи в конвенционален сблъсък – с оръжия, самолети, танкове и т.н. – съвсем логично е да пренасочи конфронтацията към полето на т.нар. “хибридна война”. Фалшивите новини и контролът върху информационните потоци са най-ефективните оръжия в нея. Контролът върху медиите също. И не на последно място – контролът върху доверието на гражданите в медиите.
България е на границата между Запада и Изтока. И въпреки че мнозинството от съгражданите ни се самоопределят като настроени „про ЕС”, “про НАТО” и като цяло “про Западните ценности”, страната ни има дълбоки исторически и културни връзки с Русия, които играят своята роля. Основно върху емоциите на хората. И именно затова може би руската пропагандна машина гледа на страната като на уязвима точка върху европейската карта.
Затова и заглавия, които най-общо звучат като “Норвежки педофили искат децата ни” и “Европа забранява Православието” изобщо са възможни.
Дали България има план за борба с дезинформацията и колко е активен той?
– Има няколко съвместни инициативи на ЕС, както и няколко европейски платформи, които се опитват да достигнат до местните потребители на новини, но резултатът от работата им е почти нулев. Дори и да има реален, конкретен план за борба с фалшивите новини и дезинформацията в България, не съм чувал за него. Освен това не мисля, че има достатъчно политическа воля за справяне с този проблем, защото, на първо място, властимащите и свързаните с тях бизнеси се облагодетелстват в най-голяма степен от всички негативни кампании срещу независимите гласове в страната.
Има ли осъдителни присъди за разпространение на фалшиви новини или реч на омразата?
– Имаше няколко разследвания и дори едно или две обвинения, но не и окончателни присъди. За вашите читатели може би ще бъде интересно научат, че през месец май 2018 година депутатът от най-голямата опозиционна партия в момента, Таско Ерменков, влезе в центъра на общественото внимание, след като чрез своя Фейсбук профил разпространи информацията, че водата в столицата ни (София) е отровена и гражданите не трябва да пият от нея. Прокуратурата тогава отказа да разследва случая и да му повдигне обвинение.
Дали медийните асоциации са активни в борбата срещу дезинформацията?
– Мисля, че действията им имат по-скоро декларативен характер.
Как е представена Македония в медиите на български език?
– Като репортер в най-голямата и най-гледаната българска телевизия отразявам събитията, свързани с Македония, през изминалите близо 10 години. И мисля, че политическите и социални процеси в там са много интересни за българската публика. Българите са искрено любопитни по отношение на Македония и македонците. Историята предопределя една очевидно емоционална връзка. Местните медии осъзнаха този факт. Това е причината Македония често да присъства в информационния поток в страната – с видео репортажи и включвания на живо, телевизионна документалистика, статии в онлайн изданията, във вестниците и всички останали форми на съвременна журналистика. Почти всеки ден има новини и репортажи, посветени на Македония. Това, по мои наблюдения, не е съвсем така при отразяването на теми, свързани с България, в македонските медии – те го правят значително по-рядко.
Чести ли са дезинформациите за Македония и кои са най-често срещаните?
– Не бих казал, че това се случва често. Всъщност мога да си спомня само за няколко случая на фалшиви публикации, свързани с Македония, в българските медии. Една от най-ярките всъщност беше публикувана първо от македонските медии, а след това препечатана от български колеги, които не си направиха труда да проверят фактите – през пролетта на 2016 година македонски медии съобщиха, че българска туристка е убила лебед на брега на Охридското езеро, като го е хванала за крилото, за да си направи селфи с него. Информацията беше публикувана не само в някои български медии, но и във Великобритания. По-късно разбрахме, че туристката всъщност нито е била българка, а албанка, и че лебедът не е умрял. Всъщност животното е било наранено и, за щастие, се възстановило скоро след това.
За тези от нас, които внимателно следят и анализират съдържанието на македонските медии, това беше само пример за дългосрочната тенденция на негативно отразяване на теми, свързани с България в Македония. До известна степен все още е трудно да се намерят положителни новини от България (или свързани с България) в македонските медии. Този доминиращо негативен образ за съседите години наред беше част от македонската национална доктрина. Кулминацията се случи в период, когато стана ясно, че ще станем свидетели на значителни политически промени в Македония преди около три години. Някои български медии подробно отразиха т.н. “журналист” Миленко Неделковски и неговите действия срещу един паметник в Македония, част от българското културно наследство, без да вземат предвид (или просто пренебрегвайки) свързаността на Неделковски с тогавашното македонското правителство и силния човек в него. На тези от нас, които знаеха повече за Неделковски, за неговата професионална репутация и отношението му към политическите опоненти на Груевски, към журналисти и редица независими интелектуалци в Македония, ни беше ясно, че ще бъде погрешно да се слага знак за равенство между него и македонската журналистика.
Освен това, в момента в Македония има ново поколение разследващи журналисти, чиято работа и усилия заслужават уважение.