Ералдин Фазлиу,главният редактор на „Приштина Инсайт“ (Prishtina Insight), в интервю за „Порталб.мк“ казва, че най-чести са дезинформациите, които идват от косовските политици. Той посочва, че един от големите проблеми на Косово е дезинформацията с визуални елементи. Използват се снимки и изображения, получени от друго място, остарели изображения или погрешни и неподходящи. По този начин се прави опит за създаване на паника и подобни новини имат потенциала да смущават хората даже и да застрашат индивидуалната и обществената сигурност.
Кои са най-големите предизвикателства с процеса на дезинформациите в Косово?
– В Косово, често се случва дезинформациите и погрешното информиране да са поради лошата информация на самите журналисти, като по този начин се правят неволни грешки, които след това се разпространяват като голяма вълна от неистини. Също така, един от големите проблеми в Косово е дезинформацията с визуални елементи. Използват се снимки и изображения, получени от друго място, остарели изображения или погрешни и неподходящи. По този начин се прави опит за създаване на паника и подобни новини имат потенциала да смущават хората даже и да застрашат индивидуалната и обществената сигурност. Имаме закон за достъп до официални документи, но имаме случаи, когато се дават непълни документи, или пък не ни дават изобщо, защото се третират като поверителни или държавна тайна. Постоянно намират извинения да не дадат документите, които ни трябват. Но “Криптометри” в Косово разкрива всички неистини и дезинформации, които идват от страна на служители, политици и колеги от журналисти.
Кои са най-често срещаните дезинформации и манипулации в Косово?
– Трудно е да бъдат категоризирани в най-чести, защото има най-различни. Дезинформациите, идващи от политиците са най-често срещаните. Имахме най-забележителният случай, когато президентът на държавата публично казва на журналист, че лъже за въпрос от обществен интерес, и то десетки пъти, но фактически журналистът не лъжеше и беше напълно прав.
Откъде идват дезинформациите?
– Отношенията между Косово и Сърбия са конкретна област, в която тя има най-много дезинформации. Това е в следствие на езиковата бариера, но и от отворените въпроси между двете страни и потенциала за етническо напрежение между двете страни. Медиите в Сърбия предават неистини за Косово, било от тях самите или са получени от сръбски функционери, а и това че понякога се предават без да ги проверяват и са с лош превод и погрешно интерпретирани и в нашите медии.
Активни ли са медийните асоциации в борбата срещу дезинформацията?
– Имаме Съвет на печатните медии (СПМК) като саморегулиращ се орган, в който членуват най-сериозните медии в страната. Те публично обсъждат и вътрешно вземат решения и контрамерки за медиите или за поправяне на щети, причинени от дезинформация. Организират семинари и обучения. Но проблемът е в това, че в това сдружение не членуват всички онлайн медии, тъй като има много портали за които няма данни, но и дезинформираат. Има организации, които чрез проекти се опитват да провеждат действия срещу лошото информиране, да пишат и да организират публични събития.
Дали косовското правителство възнамерява да предприеме действия срещу дезинформациите и колко е активно?
– Няма конкретна дейност. Даже това, което прави ситуацията по-лоша, е, че голям брой ресори на правителството плащат реклами в непознати и нерегистрирани онлайн медии. За политически маркетинг и за политическата им дейност някои министерства плащат на недостоверни медии. Даже зад тези медии стоят хора от самите министерства.
