Изминалите седем дни по отношение на външната политика бяха сред „най-горещите“ седмици, които Македония е имала след независимостта. В очакване какво ще реши ЕС следващата седмица по отношение на определяне на дата за започване на преговорите за присъединяване към европейското семейство, в балканското ЕС съседство възникна истинско торнадо, само една седмица преди Европейският съвет да вземе окончателно решение дали Северна Македония и Албания ще получат дата за започване на преговорите.
Освен двамата отдавна декларирани евроскептици, Холандия и Франция, България застана пред надеждата на Македония, а Гърция също показва зъби. Докато Холандия, която традиционно е една от най-консервативните страни-членки на ЕС по отношение на разширяването, направи изненада и във вторник вечерта парламентът подкрепи започването на присъединителни преговори с ЕС на Македония, но с много критичен тон бе нейната позиция към Албания.
Франция пък изглежда, че остава на твърдата позиция на неприемане на разширяването, което в прикрита форма обяви и френският посланик в страната, Кристиян Тимоние в интервю за Порталб.мк, т.е. че страната не е изпълнила много условия. Разбира се, за да видим дали Франция ще промени мнението си или не, ще се чака до 17-ти този месец, за да се произнесе нейния президент Емануел Макрон, за който се казва, че ще вземе решението в последния момент.
Въпреки че далеч не дава такава несигурност, България в понеделник даде декларативна подкрепа, но с много неприемливи условия, които шокираха не само македонската общественост, но и част от българските интелектуалци.
Най-напред, българското правителство прие почти двадесет точки в началото на седмицата с максималистични позиции, като например Северна Макдония да се откаже от споменаването на македонско малцинство, което живее в България, премахване на термина „български фашистки окупатор” от текстовете в учебниците и надписите на паметниците и паметните плочи, както и редица други, които са в съответствие с абсолютния български произход на славянското население в Македония.
Веднага след това антиевропейската реторика бе засилена от българския парламент в сряда с декларация в подкрепа на определянето на дата за започване на преговори за Македония и Албания, но повтаряйки ултранационалистичните условия. Списъка с условия без право на възражение за Македония по време на отварянето на всяка глава беше идентичен с ултиматума на българското правителство.
