Българската академия на науките (БАН), водещият орган в академичната сфера в България, реагира бурно на решението на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) от 3-ти декември тази година да приеме „Харта за македонския език“, в която „представя научно признати факти за македонския език, както и ролята на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) в изучаването и утвърждаването на македонския език в местни и международни рамки“.

Всъщност, БАН основава атаката на някои добре известни аргументи от българска страна, които все пак не са толкова подкрепени с факти, каквито българските учени искат да представят. Но за това малко по-надолу.

Това, което веднага пада в очи е, че много български медии изнесоха твърденията на БАН. Анализирайки написаното от някои от по-значайните, Мета.мк забеляза, че горе-долу, медиите основно пренасят текстовете от българските информационни агенции, които частично цитират официалната реакция от Събранието на академиците и член-кореспондентите на академията, както и части от специфичните позиции на Института по български език, Кирило-Методиевският научен център и Институтът за исторически изследвания.

Българските академици обвиняват, че Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) фалшифицира историята, и изразявайки своите позиции, постоянно говорят за определени „обективни заключения“, посрещайки аргументите на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) с перифразирано и съкратено, „известно е, че македонските говори са част от българското езиково землище“.

По този начин представянето е с твърдение за абсолютната истина. Сякаш българската лингвистика е крайният авторитет за произхода и призната от световната академична общност. Но това, което в най-показателният от четирите изброени документи, позицията на Института за български език при БАН, не е посочено е, че световната академична общност не дава цялостна подкрепа на българската езикова догма. Като илюстрация, любопитният читател може да провери колко от учените в света приемат опитите на българските лингвисти да наричат старославянския език „старобългарски“? А колко, в крайна сметка, учени, които не са от Македония говорят за друга истина, тази за уникалността на македонските диалекти като крайният югозападен ареал от славянските наречия, при това обкръжени от гръцкия и албанския език и повлияни от него, може да видите тук.

Но достатъчно за този нов опит българската официална доктрина за Македония отново да се наложи на обществеността в двете страни – България и Северна Македония.

Фактите говорят нещо друго. А именно, освен аргументите, представени в Хартата на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ), безспорно е, че кодификация на македонския език започва с Първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 година, когато македонският език се обявява за официален език, след което през ноември същата година е създадена комисия, която да представи предложение за азбука и правопис, с идеята да не се приемат сръбската или българската кирилица като неподходящи за спецификата на езика. И далеч от това, че това е първото споменаване на македонския език в историята.

Това, заедно с по-подробна информация за нещата, посочени в последния параграф, може да се прочете в тази статия в Уикипедия. A, че на официална България са били ясни много неща, които никога не е имала смелостта да признае, може да се прочете тук.