Антимигрантската вълна в Сърбия е все по-силна. Въпреки, че съгласно последният доклад на Европейската комисия, Сърбия получи положителна оценка по отношение на системата за приемане и управление на миграцията, за мигрантите все по-често се говори в негативен контекст – че крадат, изнасилват и извършват други престъпления в Сърбия. Недоволството от престоя им в Сърбия се аргументира по различни начини – най-напред, че на тях се предоставя финансова помощ, че им се купуват къщи и апартаменти и получават гражданство. А спорен въпрос е и дали Сърбия наистина е сключила договор с Австрия за връщане на мигранти в страната. Проучвахме дали част от това – и какво – е вярно.

Нетърпимост към мигрантите, които пребивават в Сърбия през уикенда изразиха и представители на така наречената „Народна патрола (Народен патрул)“, които се заканиха и поръчаха че „всички следващи вечери ще бъдат на улиците, и че не им се изплаща да докосват нашите жени, нашите деца и хора“. Докато експертите казват, че тук става дума за расизъм, изглежда, че прокуратурата реагира, защото разпореди проверка на фактите и обстоятелствата.

Освен споменатия „патрул“, антимигрантската риторика е видно налице и при определени политически партии. Най-шумни в това са „Dveri“ (Двери) и „Dosta je bilo“ (Достатъчно).

Лидерът на „Двери“ Бошко Обрадович, който гостува в началото на февруари в предаването „Utisak nedelje“  (Впечатление на седмицата), посочи на броя на престъпленията в Сърбия, зад който, както каза той, стоят мигранти. Както каза, той не би „си позволил да бъде толкова спокоен“ по отношение на мигрантите, като се вземе предвид насилието, кражби и опити за изнасилване в Сърбия, но и в Европа.

Помолихме го да ни предостави данни за броя на престъпленията, извършени от мигранти в Сърбия. Но той ни отговори, че точните данни е невъзможно да се получат защото „МВР ги крие“.

– Имаме само различни информации от различни сръбски градове, които също така са медийно цензурирани. Повече пъти сме се обръщали към МВР, както и към правителството на Сърбия, поради договора с Австрия, но няма отговор на нашите въпроси като депутати – каза Обрадович за „Истиномер“.

МВР на парламентарни въпроси на „Двери“, са отговаряли два пъти.

През 2018 година, от МВР като отговор на парламентарен въпрос на „Двери“ са посочили, че „142 нередовни мигранти, на териториите на Белград, Враня, Валево, Нови Пазар, Сомбор, Суботица, Кикинда, Сремска Митровица и други градове са извършили 101 престъпление“.

От януари до октомври 2019 година на териториите на Враня, Белград, Шабац, Нови Пазар, Сомбор, Суботица, Кикинда, Сремска Митровица и други градове, 162 нередовни мигранти са извършили 113 престъпления.

Но не е посочено за какви престъпления става въпрос.

Според данните на Националната статистическа служба (РЗС), през 2018 година са регистрирани общо 92.874 престъпления. От тях 29.750 души са осъдени.

Само през 2018 година е имало повече от 90.000 регистрирани престъпления, а мигрантите, по данни на МВР, са извършили 101 престъпление през този период.

Тъй като Националната статистическа служба не разполага с данни за броя на престъпленията, които са извършени именно от мигранти, а с това, нито с данни, за какъв вид престъпления става дума, се обърнахме към МВР. Но не получихме отговори.

Така, анализирайки предоставените данни, не може да се говори за броя на кражби и опити за изнасилване, както и други форми на насилие от страна на мигрантите.

Джурович: Мигрантите са една от най-кротките групи от населението

В Сърбия, според оценките на Центъра за защита и помощ на търсещите убежище, в момента пребивават над 7000 мигранти. Радош Джурович, директор на Центъра, говорейки за поведението на мигрантите, за Истиномер казва, че по отношение на общия брой на населенето в Сърбия, броя на престъпленията, които те са извършили е „незначителен“.

– Основно това са сблъсъци между тях самите, т.е. нарушаване на обществения ред и мир, или дребни кражби. По-сериозни престъпления има много малко. ‚Мигрант‘ е много неопределено понятие и мигрантите нямат общи характеристики, освен че са напуснали домовете си. И мога да кажа, че те са една от най-кротките групи от населението – казва Джурович.

Заглавията на новините потвърждават, че е имало сблъсъци между мигрантите. Именно през юни миналата година един мигрант от Афганистан беше убит на улица „Караджорджева“. Установено е, че той е бил убит от свой сънародник, който малко по-късно е бил убит в отмъщение.

„Никой не е получил гражданство“

От началото на мигрантската криза, през Сърбия са минали повече от милион души. Някои от тях са останали в Сърбия, а някои бяха върнати в Сърбия от други страни.

В Сърбия в периода от 1 януари 2018 година до 25 ноември 2019 година, съгласно Споразумението с ЕС за реадмисия, по данни на МВР са върнати 59 граждани на трети държави. През същия период 11.663 чуждестранни граждани са изразили намерението си да подадат молба за убежище, докато убежище са поискали 210 души.

“Нито един мигрант от районите на Африка, Афганистан, Иран, Ирак и Сирия не е получил гражданство на Република Сърбия”, посочват от МВР.

Но да припомниме, че президентът на Сърбия Александър Вучич предложи още през август 2017 гражданство на младия художник, момчето Фархад Нури от Афганистан и неговто семейство, а гражданството са получили през април 2018 година.

Второто искане от движението Двери се отнася до броя на мигрантите, които са поискали убежище в Сърбия през периода от 1 юли 2011 до 31 декември 2016 година, както и броя на тези, на които е предоставено право на подслон или им е предоставена субсидиарна закрила.

Субсидиарна закрила, съгласно Закона за убежище и временна закрила, е „защита, която Република Сърбия предоставя на чужденец, който в случай на завръщане в страната на произход или в държавата на обичайното пребиваване би бил изложен на сериозна несправедливост и който не може или поради тази опасност не иска да бъде поставен под закрилата на тази държава“.

Общо 618.412 чуждестранни граждани са подали молба или са изразили намерение да поискат убежище през посочения период. От тях най-много са били сирийци – 316.224, след това 171.867 граждани на Афганистан и 79.165 иракчани.

Право на подслон или субсидиарна закрила в периода от 1 април 2008 година до края на 2016 година са получили 88 души, от които убежище в обхвата на защита на бежанците са получили 41 души. На останалите е предоставена субсидиарна закрила.

Спорният договор с Австрия

Обрадович в свои предишни исказвания споменаваше и договора с Австрия, подписан от Сърбия, а който се отнася точно на връщане мигранти в Сърбия.

Въпреки, че местните власти не говорят за такъв договор, бившия министър на вътрешните работи Хърбърт Кикл беше ясен, когато през септември 2019 година като гост в предаването „В центъра“ на австрийската държавна телевизия, каза че със Сърбия са сключили договор съгласно, който на мигрантите, на които в Австрия им е отказана молбата за убежище, ще бъдат върнати в Сърбия. Както каза той, са се опитали да затегнат „контрола за да се направи разлика дали някой има законно пребиваване или не“.

 

Кикл продължава да твърди, че такъв договор съществува, но добавя, че не знае какво се е случило с този договор, след като напуснал властта.

„Сега мога да кажа това: по време на министерския мандат заповядах да се водят преговори за договор със Сърбия, с който се съгласихме там съвместно да управляваме център за връщане. Там бихаме могли да изпращаме хора, които нямат право на убежище, но които родните им страни не искат да ги приемат“, казва Кикл в интервю за австрийския „Клайне цайтунг“.

Дали такъв договор съществува или пък се основава на Споразумението на Държавния съюз на Сърбия и Черна гора и Австрия от 2003 година, във връзка с „връщането и приемането на лица, пребиваващи незаконно“, остава на нивото на спекулациите.

За броя на мигрантите говореше и президентът Вучич. Той към края на октомври 2019 година каза че Сърбия „до 2028-2023 ще направи нулева миграция“. Тоест, ще имаме равен брой емигранти и имигранти.

 

След 2030 ще имаме по-голям брой имигранти от емигранти, което е едно от нещата, които могат да помогнат за оцеляването на Сърбия “, каза Вучич.

Къщи и апартаменти за мигрантите – невярна информация?

В приемните центрове и центровете за убежище, които в Сърбия са общо 17, сега са настанени 4.427 мигранти, от които 807 деца. Според данните, които на своя официален уебсайт посочва Комисариата за бежанците и миграцията, повечето от Афганистан, Сирия, Пакистан, Ирак и Бангладеш.

Съгласно доклада на Европейската комисия за 2019 година, в държавните центрове са настанени между 80 и 90 процента от мигрантите. Сърбия предоставя „значителен обем здравни услуги чрез своята редовна здравна служба“, а на децата е осигурено и образование.

Общественото внимание бе предизвикано от слухове, че държавата предоставя парична помощ на мигрантите, които остават в Сърбия, както и че им купува къщи и апартаменти.

Джурович отрича подобни твърдения. Подчертава, че има хора, които са получили убежище, а не са настанени в приемни центрове, така че може да кандидатстват за социални помощи. Но това не означава, че непременно ще получат.

На мигрантите са давани помощи, но донор основно е бил Европейския Съюз.

„ЕС чрез различни проекти помага на Република Сърбия и осигурява хуманитарна помощ за мигрантите, за тяхна защита, а особено на децата, адекватни условия за настаняване и живот в приемните центрове за убежище, включително храна, здравеопазване и образование, помощ на местните власти, където са настанени мигрантите за подобряване на социалното сближаване, помощ на Република Сърбия в управлението на границите и борбата срещу трафика на хора, както и помощ за изграждане на капацитет на институциите на Република Сърбия, които са включени в управлението на миграцията “, се посочва на уебсайта euinfo.

Досега ЕС предоставил повече от 98 милиона евро пряка помощ, която е преминала в ръцете на държавните институции, местните власти, но и международните организации на гражданското общество, както и крайните потребители.

(Istinomer.rs)