fbpx

Анализ: Регионът закъснява с отварянето на фронт срещу дезинформацията

-

Македония фактически е първата страна в региона, в която властта отваря институционален фронт срещу дезинформацията. Медийни експерти и журналисти от Сърбия, Гърция, Албания, България, Босна и Херцеговина и Косово, в поредица от интервюта за „Мета.мк“ през изминалия период казват, че властите в техните страни не проявяват интерес за започване или включване в борбата срещу фалшивите новини.

Македонското държавно ръководство и официално започна институционалната борба за справяне с фалшивите новини. Президентът Стево Пендаровски, председателят на парламента, Талат Джафери и премиера Зоран Заев участваха на учредителната сесия на Групата за действие за координация на институциите за борба срещу дезинформацията, след като правителството още преди два месеца излезе с проект на план за действие за този проблем. Целта е чрез два вида мерки – за сигурност, които обхващат преразглеждане и създаване на нови комуникационни протоколи и проактивни, които могат да възникнат от широк обществен дебат с участието на журналистическата гилдия, да се предотврати разпространението на непроверена и невярна информация.

Но какво е състоянието на този план в държавите от нашето обкръжение?

Международният консултант за медии и гражданско общество с богат журналистически опит Ненад Шебек, който е работил като директор на Фондацията Хайнрих Бол, а преди това е бил говорител на Съвета за регионално сътрудничество, работил и като изпълнителен директор на Центъра за демокрация и възстановяване на Югоизточна Европа в разговор за „Мета.мк“, говорейки за ситуацията в Сърбия с дезинформацията и фалшивите новини, саркастично казва, че даже и да има някакъв план за борба срещу дезинформацията, „това би било добра шега, защото основният манипулатор е самото Правителство“.

На същата линия е и редакторът в „Истиномер“, като част от екипа на „ЦРТА“, Синиша Дедеич, който в интервю за „Мета.мк“, запитан дали сръбското правителство има план за борба срещу дезинформацията, казва, че властта и медиите близки до нея са най-големите производители на фалшиви новини в Сърбия и, че това не е просто произволна оценка на онези, които „мразят“ настоящото правителство, а официална оценка на медийни експерти.

– Затова прозвуча цинично предложението на министъра на иновациите и технологичното развитие в Правителството на Сърбия, Ненад Попович, който представи на сръбския президент Александър Вучич „предложение за създаване на работна група за защита от фалшивите новини“ – казва Дедеич, който пояснява, че споменатата идея се отнасяла единствено до дезинформацията в социалните мрежи.

В интервю за „Мета“ Теодорос Данилидис, основателят на „Ellinika Hoaxes“, най-известната гръцка интернет страница, която се занимава с разкриване на фалшивите новини и дезинформацията, казва, че страната е често обект на много дезинформации, които се пласират в някои по-малки медии или в социалните мрежи, но нито едно гръцко правителство не се е опитало да предприеме мерки за контрол на фалшивите новини в Гърция.

– Повечето от тях просто игнорират проблема. Миналата година гръцката публична радиоразпръсквателна служба (EPT) обяви, че ще създаде механизъм за проверка на собственото си съдържание. Към днешна дата няма нова информация за тази инициатива – казва Данилидис.

Колорето Цукали, ръководител на Албанския съвет на медии, в интервюто за „Порталб.мк“, казва, че най-голямата фабрика за дезинформация в Албания е албанското правителство, град Тирана и политическите партии.

– Правителството на Албания не планира да се бори срещу дезинформацията, тъй като не може да влезе във война със себе си. Но използва претекста за борба с дезинформацията, за да създаде механизми за контрол на онлайн медиите, какъвто е т.нар. правен пакет „срещу клевета“. Чрез този законопроект правителството има за цел да създаде механизми за контрол и санкциониране на онлайн медиите, за да потушава критичните гласове срещу нея, които за съжаление са достъпни само в онлайн медиите – посочва Цукали.

Главният редактор на „Faktoje.al“, служба за проверка на факти (fact-checking) в Албания, Алма Янка, в интервю за „Порталб.мк“, казва, че политиката в Албания често е основа за разпространение на фалшиви новини. За това дали правителството на Албания има план за борба срщу дезинформацията, Янка казва:

Албанското правителство даже и да има такъв план, той не се показа като ефективен досега. Аз смятам че, има постояна тенденция за дезориентация на обществеността, в период когато тази общественост среща трудности при откриването на истината, а и не в малко случаи обществото е манупулирано от самото правителство. Настоящото правителство още от началото на своето управление (2013) твърди, че се води интензивна пропаганда с цел дезинформиране на обществеността или гражданите, за да се създаде усещане за недоверие и несигурност. Мисля, че тази ситуация продължава и се провлича при гражданите, от целия албански политически спектър, а не само правителството – казва Янка.

Един от основателите и настоящ председател на Българския Хелзинкски комитет (БХК), автор и редактор на множество книги и публикации в областта на международното право за правата на човека, социологията на междуетническите отношения, правото и образованието и естетиката и логиката, Красимир Кънев, казва, че българското правителство няма никакъв план за противодействие на дезинформацията и манипулациите.

– Напротив, някои кръгове, които са част от него, са активни разпространители на дезинформация и манипулация. Това се отнася, например, на партията ВМРО, която е част от управляващата коалиция и която изигра активна роля в разпространението на лъжите и манипулациите за Истанбулската конвенция – подчертава Кънев.

И водещият и репортер на една от най-големите телевизии в България, БТВ Иван Георгиев, в разговора за „Мета.мк“ казва, че няма достатъчно политическа воля за справяне с дезинформацията и медийните манипулации в България. Както подчертава той, това е така, защото на първо място политиците на власт и свързаните с тях бизнеси се облагодетелстват в най-голяма степен от всички негативни кампании срещу независимите медии в страната.

– В ЕС има няколко съвместни инициативи, както и няколко европейски платформи, които се опитват да достигнат до местните потребители на новини, но бих казал, че техните резултати са минимални или ги няма. Дори и да има реален, конкретен план за борба с фалшивите новини и дезинформацията в България, не съм чувал за него – казва Георгиев.

Гражданският активист, критик на настоящата ситуация в Босна и Херцеговина, а особено в Република Сръбска и редовен колумнист/блогър на портала „Фронтал.ба“, Сърджан Пухало, който е доктор на психологическите науки в чието поле на интерес са политическата и социалната психология и проучване на общественото мнение в интервюто за „Мета.мк“ говори за дезинформация и злоупотреба с медии, както и за това колко активни са властите в БиХ в тази област.

– В БиХ има три нива на управление и е трудно да се види кой какво прави, но е трудно да се очаква, че правителството ще застане на пътя на това бедствие, когато те използват изобилно тази дезинформация, за да останат на власт. Те декларативно са отвратени от всичко това, но нищо не предприемат на този план – оценува Пухало.

И Тияна Цвйетичанин, която е част от екипа на босненските служби за проверка на факти „Раскринкавање“ и „Истиномјер“ казва, че властите в Босна и Херцеговина нямат план за борба срещу фалшивите новини. Според нея има някои истории за повишаване на медийната грамотност, но те са много повече в гражданското общество и в академичните среди, отколкото в институциите.

– Що се отнася до разпознаването на дезинформацията като конкретна тема, с която институциите трябва да се занимават, всъщност не виждам, че има такова нещо. Имаме тези стандартни неща, като Агенцията за регулиране на съобщенията, която има собствен кодекс за излъчване, това е така вече 20 години и тук нямаше никакви значителни инициативи “, казва Цвйетичанин.

Главният редактор на „Приштина Инсайт“ (Prishtina Insight), Ералдин Фазлиу в интервю за „Порталб.мк“ казва, че в Косово най-често дезинформацията идва от косовските политици. Според Фазлиу косовското правителство няма особена активност за боба срещу дезинформацията.

– Даже това, което прави ситуацията по-лоша, е, че голям брой ресори на правителството плащат реклами в непознати и нерегистрирани онлайн медии. За политически маркетинг и за политическата им дейност някои министерства плащат на недостоверни медии. Даже зад тези медии стоят хора от самите министерства – казва той.

Пише: Оливера Войновска

 

 

Нашите вести во вашето сандаче

Секој ден во 17 ч. добивајте ги вестите од Новинската агенција Мета директно на вашата електронска адреса.

Ве молиме одберете на кој начин сакате да добивате информации од нас:
Можете да се отпишете од оваа листа преку линкот на крајот од нашите пораки.