В интервю за „Порталб.мк“ главният редактор на Faktoje.al, служба за проверка на фактите в Албания, Алма Янка, казва, че най-доброто “лекарстово” срещу дезинформацията е медийната грамотност. Според нея трябва да съществува дух на по-голямо сътрудничество между медиите и другите участници, които влияят на медийния пазар, да спазват кодекса за професионалната етика, принципите на журналистиката и да не позволяват публикации, които целят само увеличаване на броя на кликванията, но нямат необходимото ниво на съдържанието. Казва, че политиката в Албания често е основание за разпространение на фалшиви новини и казва, че Северна Македония е получавала нужното внимание в албанските медии.
Кои са най-често срещаните медийни манипулации и дезинформации, които се разпространяват в Албания?
– Считам, че най-често срещаните медийни манипулации и дезинформации в Албания са тясно свързани с политиката. Голяма част от политиците се опитват да манипулират информациите, свързани с икономическите събития, с постиженията в областта на здравеопазването, образованието, инфраструктурата, политическите събития. Манипулациите в медиите, но предимно дезинформацията, за съжаление, в Албания намира подходящ терен най-често, когато за някой корупционен случай, който има голям обществен отзвук или скандал с голям мащаб, се извършва опит да бъде “прикрит” с друг скандал.
Има ли “лекарство” срещу разпространението на дезинформация?
–Много бих искала да кажа, с пълна уста, че то съществува, но аз вярвам, че това “лекарство” не е напълно изцеляващо, което означава, че даже и да съществува, то не работи. Бих искала обаче да съм оптимист в това отношение. Казвам, че най-доброто “лекарство” е медийната грамотност, а също трябва да имаме дух на по-голямо сътрудничество между медиите и други участници, които влияят на медийния пазар, Освен това, бих добавила и индивидуалната съвест. Това последно може да направи чудеса.
Има ли правителството на Албания план за борба с дезинформацията и колко е активно по този въпрос?
– Албанското правителство даже и да има такъв план, той не се показа като ефективен досега, а аз смятам че, има постояна тенденция за дезориентация на обществеността, в период когато тази общественост среща трудности при откриването на истината, а и не в малко случаи обществото е манупулирано от самото правителство. Албанското правителство имаше инициатива в това отношение чрез изготвянето на проектозакони за регулиране на интернет медиите, но два проектозакона бяха оценени като цензура на свободата на словото. Също така, доколкото ми е известно, албанското правителство предложи миналата година промени в законите свързани с медиите.
Има ли в Албания съдебни дела за подбуждане и предизвикване на опасност, паника или общ страх в обществото чрез разпространение на дезинформация и реч на омразата?
– Не мога да говоря с пълна компетентност по този въпрос, защото не знам конкретни случаи, но според това, което знам, няма съдебни дела.
Колко активни са албанските медийни асоциации в борбата срещу дезинформацията?
– Мисля, че медийните асоциации и преди, но и сега биха могли да направат повече в тази посока и винаги има място за подобрение. Все пак не липсват инициативи, дейности или различни действия на организации или сдружения, които работят в борбата срещу дезинформацията.
Случва ли се има дезинформация за Северна Македония в албанските медии и кои са най-често срещаните?
–Не се осмелявам да обобщавам всички албански медии и да кажа, че в тях има дезинформация за Северна Македония, но е възможно и да се е случило. Аз избирам да се информирам за различните медийни канали (традиционни медии или не), но не мога да проследя всички, за да дам точен отговор за този въпрос.
