Трима кандидати за президент на Република Северна Македония бяха декларирани с края на Конгреса на управляващия СДСМ на 3 март, на който за първи път в новата история на страната бе потвърден консенсусен кандидат. Имената са известни, датите също така, но е неизвестно по много причини, кога страната ще избере новия президент.

На шестите президентски избори от независимостта досега ще трябва да бъде избран петият президент между тримата кандидати, и всички идват от кръга на професорите: Стево Пендаровски, кандидат предложен от управляващата коалиция, Гордана Силяновска, кандидат предложен от ВМРО-ДПМНЕ и Блерим Река, официално независим кандидат с самокандидатура, но който и де факто и де юре е подкрепен от албаските опозиционни парламентарни партии Алианса за албанците и от Беса.

Кандидатите са сериозни хора, известни както в политиката, така и в обществото като цяло и при тях няма нищо сериозно оспорвано в началото, от гледна точка на някакъв мръсен багаж от миналото. Преподавателите всички са били и в политиката, а господин Река и посланик на бившата РМ в централата на ЕС в Брюксел. Но все пак, това не е причината, която прави тези президентски избори изключително непредвидими.

Проблема е в постигането на необходимата избирателна активност вградена в Конституцията за втория тур, свързан със силата на политическите партии да мобилизират, чиято репутация сред гражданите, особено при неопределените гласоподаватели, но и при част от симпатизантите, е сериозно спорен въпрос.

Че, постигането на необходимата избирателна активност ще бъде проблем съгласни са и сериозни аналитици. Това не се очаква да бъде проблем в първия тур, тъй като понастоящем всички големи партии имат мотиви да мобилизират максимално избирателите. Опитът с неотдавнашния консултативен референдум по Споразумението от Преспа показа, че ако една от двете големи партии от македонския блок бойкотира или се въздържа от гласуване, постигането на необходимата избирателна активност от 50% или повече от 902 хиляди избиратели (колкото беше последният) е невъзможна мисия. Но този път необходимата избирателна активност на втория тур, е намалена на 40% от регистрираните гласоподаватели, на пръв поглед изглежда парадоксално, но би могло да бъде проблем.

Преди всичко, защото тези избори не са свързани както в миналото с парламентарни или местни, при което на избирателните секции има повече гласоподаватели. Второ, в зависимост от разликата между двамата най-добре класирани кандидати в първия тур, сериозната общественост не изключва възможността за тих бойкот на една от партиите, за да предизвика повторение на процедурата, този път с извънредни парламентарни избори. Натиск в тази посока може да дойде от привържениците на третия кандидат, в случая се предвижда, че това ще бъде г-н Река, ако се окаже, че може да събере между 80 и 100 хиляди гласа, повече от половината от албанските гласоподаватели.

Както може да се види, предизборната кампания неофициално отдавна е започнала, състезанието ще бъде официално обявено на 1 април, изборите ще се проведат на 21 април и 5 май, а дали ще завършат с избран кандидат, засега не е сигурно.