„Историческа дата“, „осъществяване на вековния сън“, „най-голямото достижение от независимостта на Македония“ – това бяха само част от коментарите за претполагаемо една от трите най-важни седмици и дати във по-новата македонска история. Първия, разбира се беше потписването на Споразумението от Преспа за новото наименование, втория беше със гласуването на Конституционите промяни (отново за новото име), третия потписването  на Протокола за пристъпване – „стол на масата във НАТО“.

Не трябва да не залъгва скоростта със която от потписването на Споразумението със Гърция дойдохме до ниво Македония да е близко да стане 30 член на най-голямия военен съюз във света.

Но, както и във всяка битка и във тази мора да се понесат тежки жертви.

“Никой мен не ме попита как от 49 депутати след изборите стигнах до неопходимото мнозинство от две трети във Събранието”. Това беше лаконичния коментар на министър-президент Зоран Заев на въпроса за това дали трябвал да прави компромиси. Човека за който всички казват че бил двигателя на всички промяни във Македония успя да осигури още 32 допълнителни депутата освен неговите, с цел да донесе закона за амнестиране, с който се помилват същите тези който влезнаха във Събранието и му разкървариха главата и устата. И не само това, трябваше да прави концесии и със депутати от опозицията с цел да се изгласят конституционните промяни и да се отвори „пътя за НАТО”.

Винаги насочвайки се до по-високата цел, Заев трябваше да истърпи и удари които бяха по-низки и по-опасни от тези от които проля кърв.

Общността все още се събира от всичките шокове и си задава въпроса дали цената която включва частично заобикаляне на правовата държава (все пак всичко да е по закон без намеса във съдебната власт) не беше голяма и на по-дълъг срок опасна за страната.

Членството във НАТО както е частично подържано от народа (още малко) Република Македония. Споразуменията със България и със Гърция и бързото приближаване към ЕС, сблъскват се и идват във сблъсък със много хора, но НАТО и самото членуване във Алиансата, както във анкетите, така и генерално във обществото и политическите партии, имат голяма подържка.

Тук има и маргинални партии (както на пример „Единствена Македония” на Янко Бачев на която и се преписва руска намеса), и определени които подържат мнението на Москва, че Македония насила става във НАТО срещу желанието на народа и със неуважение на конституцията, но те само внасят колорит във единствената подържка.

НАТО членството е дел от македонската фрустрация на 2008 година и Самита на Алиансата във Букурещ, когато във последен момент Гърция блокираше почти готовата покана за членуване със наименованието Република Македония (Скопие). Тогава македонската делегация върна се със свита глава, а същото стана и със американската, която до последния ден преди самита считаше че гърцкото вето няма да се реализира.

Единайсет години по-късно ето че, я взимат във НАТО като 30-ти нейни член със различно име и различна вътрешна динамика и отношения и със друга реалност на терена на съседите.